Анатолий Мънков - Плъха продължава да е заподозрян за един от убийците на Бай Миле

Преди дни стана ясно, че единствено плевенчанинът Анатолий Мънков - Плъха ще продължи да бъде съден за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле. За покушението бяха арестувани Мънков, Тихомир Дочев - Мравката, Стилиян Георгиев - Мишката, и Георги Стефанов. Всички бяха оправдани последователно от градския и апелативния съд в София. Прокуратурата се е отказала от обвинението срещу Стефанов, а Върховният касационен съд е оправдал окончателно други двама - Мравката и Мишката. С решението си магистратите от последната инстанция връщат делото за пореден път на Апелативния съд, но само за Анатолий Мънков-Плъха.

Кой беше Милчо Бонев?

Милчо Бонев, по-известен с прякора си – Бай Миле, е сочен от МВР за един от създателите на групировката СИК.

Подземната му кариера започва като кадър на ВИС в началото на 90-те години, но по-късно се сближава с други лица и заедно създават СИК. Преди да започне да се занимава със силовите групировки, той е служител на реда. В началото на частния си бизнес, Бай Миле поддържа връзки с бизнесмена Пламен Тимев – Ганди. Двамата притежават дискотеки в столицата и по Черноморието. По-късно Бонев започва да работи с Красимир Маринов, Дмитрий Минев – Димата Руснака, Младен Михалев – Маджо и Венцислав Стефанов в дружеството „Интергруп“.

В края на 90-те години Бай Миле официално се насочва към собствен легален бизнес като собственик на хотели в курорта Боровец. През 2000 година става част от управата на ФК „Славия“, работейки с Младен Михалев – Маджо. Според оперативна информация, той се е занимавал и с черно тото. След смъртта му бизнесмена Васил Божков, президент на „Нове Холдинг“ обявява пред медии, че Бай Миле е работил заедно със сръбската певица Цеца Величкович и е уреждал мачове със сръбски отбори.

Убийството на Бай Миле

Убийството на Бай Миле се случва в ресторант-градина „Славия“ на 30 юли 2004 година, малко след показния разстрел на Димитър Христов – Митко Малкия, приближен на Златомир Иванов – Баретата. Около 15:30 часа Милчо Бонев има уговорена среща в ресторанта с известния пазарджишки бизнесмен Методи Маринков, за когото се смята, че се занимава със сводничество. Двамата са вътре и разговарят, когато пред заведението спират два автомобила с надписи “ПОЛИЦИЯ” и полицейски сигнални лампи.

По-късно е установено, че двата автомобила – “Subaru” и “Nissan” са били с крадени регистрационни табели. Въоръжени лица с полицейски униформи излизат от автомобилите и започват да крещят на охранителите да легнат на земята, с което заблуждават въоръжените охранители на Милчо Бонев, че се извършва полицейска акция. След като повалят двама от бодигардовете на входа на заведението, карат всички посетители да залегнат с ръце на тила и откриват кървава стрелба, в която хората на Бонев са избити с общо над 90 куршума. След стрелбата, осемте стрелци напускат местопрестъплението тичешком, качвайки се в джип „Nissan Patrol“ като действията им са заснети от охранителните камери.

Дни по-късно джипът е открит опожарен в квартал „Лагера“, в столицата. След проведения оглед става ясно, че именно той е използван за бягството, като за доказателство в него е открита бутилка oт минерална вода с отпечатъци на единия от обвинените – Анатолий Мънков, известен с прякора си – Плъха. Установено е, че джипът е откраднат само четири дни преди екзекуцията на Милчо Бонев и след преглеждането на записите от охранителните камери на съседните сгради, е обявен за общодържавно издирване.

Освен уличаващата бутилка, в автомобила има полицейски униформи, бронирани жилетки и черни маски за лице. Единствено по бутилката обаче има следи от ДНК. След като самоличността на притежателя й е разкрита, полицията започва да подслушва телефонните разговори на Анатолий Мънков. Записан е разговор от мобилен телефон, който плевенчанинът ползвал, където неизвестен мъж изказва притеснения със събеседника си от разкритието на полицията. ВКС дава указания да се направи гласова експертиза на Мънков, за да се установи по категоричен начин, че точно той е засечен със СРС-то. Мънков обаче отказал да даде гласова проба, защото законът не може да го задължи.

Според ВКС доказателствата и за неговото участие в убийството са твърде оскъдни.