Първите филми са неми и показват само изкуството на светлосянката и движението

Днес в България специален повод да почерпят имат всички, свързани с родната ни киноиндустрия.

Кинематографията или както го знаят всички – киното, е вид изкуство, възникнало в края на 19 век. То представлява изображения, които се разгръщат последователно пред човешките очи и могат да създадат илюзия, че се движат, защото образа не изчезва веднага в ретината. Ефектът е забелязан още в древността и е проучван, но по-обстойно се занимават с него от 17-18 век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са Исак Нютон и рицаря Шавалие д'Арси.

Първият кино филм се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. С подобна цел се организира и първата платена публична прожекция, на която присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Тя се състои на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се приема за първата публична прожекция. Когато Луи Люмиер успява да заснеме филмите си той неволно става и първият оператор, който показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.

Киното се налага изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките градчета започват да прожектират отново и отново.

Първите филми са неми тъй като няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да се предадат емоциите на актьорите.