„Празнува се за здраве на децата, не се работи нищо цял ден“

Патриарх Евтимий Търновски е сред най-сияйните личности на Българската православна църква и народ. Той се е родил около 1327 г. в Търново и произхожда от знатния болярски род Цамблаковци. Вроденото му влечение към богосъзерцателен живот го кара да се присъедини към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. Така около 1350 г. в Килифаревския манастир Теодосий го определя за свой пръв помощник и за иконом на манастира. Двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог обаче го изпраща на заточение на остров Лемнос, защото смята, че Евтимий крие в килията си големи съкровища на български царе. След 7-годишно заточение и странстване през Зографски манастир, Цариград и Несебър, Евтимий се завръща в родината.

Тогава решава да се оттегли в една пещера близо до река Янтра и построява църквата „Света Троица“. Постепенно около него се събират и ревностни ученици и заедно образуват цял манастир. На това място той подобрява българския правопис върху основата на старинния Кирило-Методиев език.

През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх. Става свидетел и на падането на България под турско робство. Като един истински пастир на народа той моли да се пощадят българите, но бива осъден на смърт чрез посичане. В момента на екзекуция обаче станало чудо – ръцете на екзекутура се вцепенили и мечът паднал на земята.

След това бива отново заточен, вероятно в Бачковския манастир. Но въпросът къде точно е бил заточен и починал, остава неясен.