Жителите на селото са имали удоволствието да гледат на живо Г. Парцалев, С. Мутафова, Т. Лолова и други

Село Градище се намира в централната част на Дунавската равнина, на изток от река Осъм. На 7 км от него е най-близкият град Левски, а на 13 км. е гр. Павликени. Селото се намира на ж.п. линията София - Варна. Градище е едно от най-старите села в околността. Според стара легенда в днешните територии на селото по време на римското владичество съществува римска крепост.

Според друга легенда имало местност, наречена Дермен баир. Но в селището настъпила чума и убила половината от населението на местността. Другата половина се спасила и си основала свое селище, наречено село Градище. Най-правдоподобната версия е, че е основано от първите заселили се през Дунав българи между 670 и 685 г. Имало е дървена крепост Оградище и от там е получило името си.

За наименованието обаче съществуват още две версии. Според първата управителят на крепостта се наричал Градица. Втората и по-достоверна е от старобългарската дума градиште – място, където е имало град, укрепено място. През 15 век е посочено като “село Кърадиште”, в 1618 г. – “село Гърадищте” а през 19 в. – “Осма Градище”, т.е. “Градище на р. Осъм”.

Това, което поддържа духа на селото е неговото 100-годишно читалище. До преди петнадесетина години е действал самодеен театър. Представления са идвали да изнасят известни за времето си артисти. Градищени са имали удоволствието на живо да гледат Видин Даскалов и Зорка Димитрова, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и други.

Самодейците на селото и до днес печелят конкурси за народни песни и обичаи. Народната носия на селото е изключително красива и всяка градищенка я има, носи на празници, пази и лелее. Празниците се отбелязват от цялото село, а Зарезан, Бабинден и Лазаровден са на особена почит. Сурвакари, коледари, та дори и Баба Марта могат да се срещнат на улицата в подходящото време.

Хората освен, че са самодейни, са трудолюбиви и най-вече много талантливи. Имат си собствена песен за селото. Корените на Парцалев, Паша Христова, солистките на Горан Брегович са от село Градище.

Не са за пропускане и имената на хората, занимаващи се с наука и спорт. Футболният отбор "Победа" не е в "А" група, но го има. Въпреки че стадионът е в плачевно състояние, той е до най-красивия и естествен парк с вековни дъбове.

Също така Градище е сред малкото български села, които се славят и с провеждането на състезания по мотокрос.

Всичко това допринася за самочувствието на селото, наистина станало достойно за обогатяването на културното наследство по българските земи.