Италиански свещеник ще изгражда парк-мемориал на остров Персин

Предаването "Темата на Нова" посвети издание на "лагера на смъртта" в Белене. Историята за един остров, пролята кръв и пречупени човешки съдби доведе до реакции из социалната мрежа и много коментари.

Остров Персин край Белене станал идеалното място за първия концлагер, защото бил откъснат от Дунава и скрит от хорските очи.

"Това беше едно продължение от ада. Помня как един милиционер преби с палката си човек, който вдигна ръцете си, за да се предпази - после видях как му увиснаха пръстите и се показаха сухожилията... Припаднах, бях на 18 години”, разказа един от оцелелите Руси Карапеков. „Плъхове като котараци пълзят по теб и се мъчат да откъснат живи части”, спомни си още той.

Руси е един от "враговете на народа". Арестували го, защото подкрепял земеделското движение. Извлекли го от студентската скамейка, биели го с дни, натикали го в конски вагон и след това го пратили в Белене - оттам на близкия остров Персин. Островът на ужасите, от който малцина се завръщали.

„Там бяха затворени професори, учени, музиканти, дори оперни певци, които просто са се съпротивлявали срещу насилието, което упражнява комунистическата власт над тях. Това бяха враговете на народа”, отбеляза той.

Смазани от тежък и безсмислен труд, в лагера осакатявали тела и премазвали души. Вменявали вина и огъвали достойнството. Карапеков разказа, че след края на зимата, с настъпването на пролетта, водите на Дунав се оттичали и на много места от почвата се подавали костите на българските мъченици.

Италианският свещеник Паоло Кортези, който живее в Белене от 4 години, планира да изгради парк-мемориал, който да разказва за всичко, което се е случвало в лагера в Белене. Той бил изумен, че островът, пропит с невинна кръв, тъне в забрава. „Надяваме се в края на май месец да изчистим с доброволци, а след това да обявим един национален конкурс за млади архитекти, които да проектират парк-мемориала. Ще търсим и частно финансиране или ще търсим подкрепа от фондации”, обясни отец Паоло.