Древният произход на българските мартеници

И до днес спазваме традицията да връзваме мартеници за здраве и предпазване от уроки

Древна легенда описва Баба Марта като твърде благосклонна жена към хората, които я почитат. Поверието гласи, че един сиромах направил курбан в чест на Марта и тя щедро го възнаградила с късмет, разум и щастие, благодарение на което той честно придобил имот и си създал почтено име. В днешно време това може да стане като подарите и вържете мартеница за здраве и за предпазване от уроки. Вярва се, че мартеницата има магическата сила да отблъсква злите сили, демоните и болестите.

Легендата за появата на мартениците по нашите земи идва от прабългарско време. Тогава хан Исперих изпратил по една лястовичка новини за новата държава до сестра си Калина. Тя веднага се зарадвала и решила да му отвърне. Свила китка от зеленило и я усукала с бял вълнен конец, на който направила възелчета за поздрав. Върнало се птичето и кацнало на рамото на хана. От дългия път обаче крилцето му се наранило и обагрило белия вълнен конец с кръвта си. Ханът взел китката, разчел възелчетата и я закичил на гърдите си и в знак на голяма радост наредил всеки да закичи гърдите си с китка, усукана с бял и червен конец за здраве и почит към бога. Това станало на 1 март и така се появила първата мартеница.