Културното наследство на село Каменец

Юрий Гагарин каца на летище Каменец през 1961 г.

Каменец е село в Северна България. То се намира в община Пордим, Област Плевен. Спирката на селото е разположена на главната железопътна линия София - Горна Оряховица - Варна. Каменец се намира в средна Дунавска равнина на 35 км източно от Плевен и 18 км западно от Левски.

Селото е основано в местността “Камъка”, където е извирала хубава студена вода от камениста пещера, от тук идва и името Каменец, което на славянски език означава Камък. Промяната от Камен в Камък е станала през Х – ХІІ век, което показва, че селото е образувано преди това – навярно с идването на славяно-българските племена в нашите земи. Те са намерили разработените условия на римско селище и се настаняват тук. Има данни от разкопки не само за римляните, но и за траките. Землището има тринадесет могили северно и южно от селото, където в някой от тях са намерени тракийски гробници и погребални урни. През 1908 год. е изкопана стара тракийска каменна гробница, която е предадена на Архиологическия музей в София ,където се намира и сега. Предполага се, че тук е преминавал римски път от Троянския проход, Ловеч, за Свищов и е имало отклонение за Никопол. На 6 км западно от селото е имало друго селище в местността “Бахчата”, там са живели високи хора, които с времето са изчезнали. Може би тия селища са били търговски, защото се намират и сега много монети от времето на Октавиан, Веспасиан, Траян и Александър Македонски. Може да са били военни крепости за охрана на пътищата и за отбрана.

Документи за Каменец има от ХV век в ориенталския отдел на Народна библиотека “Кирил и Методий” София. В документ за събиране на поголовния данък в Търновския вилает от 1430 год. и е назовано ”Камениче”. Документ от 1618 година се казва, че “Камениче” принадлежи към Никополска кааза и има 800 жители и 16 ханета. В документи на Руското разузнаване от 1877 година селото е записано, като “Каменица” или “Камендже”. Народностният състав на селото е бил предимно от българи и малко турци, към края на робството дошли и черкези. След освобождението на мястото на избягалите турци и черкези се заселили българи от Габровско – Севлиевският балкан предимно от селата Дебелцово, Градище, Агатово, Крамолин, Недевци, Стоманец, както и много семейства от село Летница.

В миналото селото е наброявало около 3 000 души , а по настоящем са 1100 души. Поминъкът е бил земеделие и скотовъдство. Облеклото на населението е било “чернодрешковци”. Говоримият език е диалект на източното наречие. Религията е от православни християни. Църквата е строена през турско робство, като турците са я събаряли няколко пъти. Окончателно е завършена и осветена през 1881 година от Митрополит Климент /Васил Друмев/.

Основаването на ТКЗС в Каменец започва през 1948 г., а масовизацията е през 1950 г. Днес наследници на бившето ТКЗС са две кооперации, които стопанисват земята на всички собственици на земеделски земи.

През 1955 г. е построено и военно летище, което 2006 г. бе закрито от реформите в Българската Армия. На 25 май 1961 г. Юрий Гагарин каца на летище Каменец.