Древните гърци превръщат изкуството на танца в система, изразяваща всичките различни страсти

Международният ден на танца се отбелязва от 1982 г. от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Предполага се, че танцът, заедно с ритъма на музиката и боядисването на тялото в ранния етап на човешката еволюция, служи като мощен инструмент за създаване на транс и променяне на съзнанието на човека. В това състояние хората губят индивидуалните си характеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност. Съвременни военни единици използват силни и шумни - на висок глас пеене и танци, за да се подготвят за опасни военни мисии.

Археологически находки предоставят доказателства в полза на това твърдение от праисторически времена - като например 9 000-годишните рисунки в скалните жилища Бхимбетка в Индия или пък древноегипетските рисунки в гробници, изобразяващи танцуващи фигури от около 3300 г. пр.н.е.

Друга ранна употреба на танца вероятно е като предшественик на транса в лечебни, целебни ритуали. Той все още се използва за тази цел от много култури - от бразилските тропически гори до пустинята Калахари.

В европейската култура, един от най-ранните записи на танцуване е от Омир, чиято „Илиада“ описва хорея. Ранните гърци превръщат изкуството на танцуването в система, изразяваща всичките различни страсти. Гръцкият философ Аристотел например поставя танца редом с поезията и казва, че някои танцьори с ритъм и жест могат да изразят нрави, страсти и действия. Най-видните гръцки скулптори изучават поведението и отношението на танцьорите в тяхното изкуство на имитиране на страстите.

В началото на 20-те година на XX век, различни учения за танца (тренировка, критична теория, музикален анализ и история на танца) започват да се считат за академични дисциплини. Днес тези проучвания са интегрална част от програмата на много университети по изкуствата и хуманитарните науки. В края на XX век признаването на практическите знания като равни на академичните знания довежда до появата на практически изследвания и практиката като научно изследване. Има изключително голямо разнообразие на танци - по предназначение, по географски район, по социално положение в обществото. Тяхната класификация може да стане по тези и други критерии.