Първият сигнал за едноминутно мълчание е даден на 2 юни 1948 г.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Празникът официално се нарича „Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война“ от 1953 до 1988 г.; „Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България“ от 1988 до 1990 г.; „Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България“ от 1991 до 1993 г.; „Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България“ обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Литературното и публицистично наследство на революционера не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във Възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.