Днес отбелязваме Джулай морнинг (Видео)

Големи групи хора се събират, за да се „пречистят“ под първите сутрешни лъчи

Джулая (Юлско утро) е традиционен хипи празник в България, който възниква във Варна през 1972 г., а понастоящем се празнува редовно с участието на Джон Лоутън в най-източният бряг - скалите при с. Камен бряг, където Слънцето първо огрява България. Името на празника се свързва с известната песен на Юрая Хийп от 1971 г. „July Morning“. Въпреки че традицията е свързана със световното хипи движение през 1960-те, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по българското крайбрежие на Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други страни в Европа и по света. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват. Идеята за Джулая е популярна и днес. Сега тя има смисъл на бягство от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град. Затова са популярни за посрещане и бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове. Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.