Късметлийка съм да работя точно в екипа на „Здравей, България”, споделя чаровната синоптичка

Гергана Малкоданска е сред най-красивите лица на тв екрана и в това не може да има съмнение. Плевенчанката радва с усмивката си зрителите на Нова тв и винаги излъчва позитивизъм. Чаровната синоптичка, която вече близо година е част от екипа на "Здравей, България", разказа любопитни неща около работата и живота си в интервю за Plevenutre.bg.

Гери, какво е чувството да си част от Нова телевизия и всяка сутрин да си с милиони зрители? Как попадна в екипа на "Здравей, България"?

Късметлийка съм да работя точно в екипа на „Здравей, България” и да съм част от телевизия номер едно - Нова телевизия! Септември ще направя две години в медията. Колективът е страхотен, създахох приятелства, чувствам се добре на работното си място. Започнах да работя към „Здравей, България” преди близо една година след предложение от ръководството. Преди това работех за лайфстайл предаванията „Студио ВИП” и „ВИП новините”, които, за съжаление, вече не са част от ефирното време. Но както се казва: всяко зло, за добро.

Да си водещ на прогнозата за времето е голяма отговорност - в какво се състои същността на това да успееш да спечелиш зрителите, да предпочетат "твоята" прогноза?

Да бъдеш естествен, да си просто себе си. Да вършиш работата с удоволствие и да си позитивно зареден. Вярвам, че камерата успява да пренесе енергията на водещите върху зрителите.

Разбрах, че продължаваш квалификацията си в сферата на метеорологията. Разкажи ни малко повече.

Вече завърших курс по „Метеорология и климатология”. Няма как, трябва да положиш необходимите усилия, когато искаш да си добър в нещо. Нищо не идва даром и дори да си имал късмет за нещо в живота, трябва да се постараеш, за да го задържиш. Аз съм „свързващото звено” между БАН и зрителите и често ми се налага да предам прогнозата на много по-прост и достъпен език. Затова за мен беше важно да получа най-основните знания в сферата на метеорологията.

Докъде се простират амбициите ти в телевизията? Виждаш ли се с изява на по-различно поприще от метеорологичната карта - водила си ток шоу, лайфстайл предаване...

За момента оставам вярна на времето. Имам какво още да уча, а и се чувствам полезна, когато давам тази информация на аудиторията. Кой не се интересува от това какво ще е времето днес, утре, следващата седмица? Лайфстайлът винаги е бил част от моят живот и аз все още продължавам да се интересувам от подобни теми, но просто остават на по-заден план.

Печелила си титли като "Минимис Кнежа", „Супермодел на България”, участвала си в "Супермодел на света"... Как се насочи към модата и остава ли тя и занапред основна част от живота ти?

Модата никога не е била основна част от моя живот. За мен тя е нещо допълнително, вид разнообразие, въпреки че не мога да отрека, че снимам много, не само за България. Споделяла съм доста пъти, че влизането ми в този бранш стана съвсем случайно след като спечелих конкурса „Супермодел на България” през 2004-та година.

Обиколила си доста държави заради професионални ангажименти - не си ли се изкушавала да останеш зад граница?

Дали това, че предпочетох България е минус, или плюс, предстои да разбера с годините, но съм прекалено привързана към семейството си, приятелите, родната земя. Факт, пътувала съм, стояла съм месеци в чужбина, но винаги съм знаела датата на самолетния билет за връщането вкъщи. А и ако всички заминем някъде, какво ще остане от България? Ние сме нейното бъдеще и не трябва така лесно да се отказваме. Ако родителят ти е престъпник, трябва ли да се отречеш от него или си длъжен поне да опиташ да го промениш?

Пазиш ли някакви специални спомени от Плевен и детството си?

Криеница, скачане на ластик, катерене по дърветата за череши. Детството ми премина така, както трябва: с приятели и много игри пред блока. А Плевен за мен винаги си остава специален! Независимо къде ще живея, това е моят роден град и второ мнение не съществува.

Вярно ли е, че "плевенският говор" ти е създавал проблеми и се е налагало да работиш върху това?

Плевенският говор е по-твърд, но с необходимото желание и точните упражнения, няма непостижими неща. Промяната изисква време и все още ми се случва понякога да „потвърдя” края на някоя и друга дума.

Отговорът може би е ясен, но защо според теб Плевен се обезлюдява и младите хора търсят развитие навън?

В Плевен единственото нещо, което се развива със завидни темпове, е медицината. Шивашките предприятия също работят добре, но предимно за износ в чужбина. За младите няма голяма алтернатива, но искрено се надявам в предстоящите години това да се промени и градът да тръгне стремглаво нагоре. А е толкова прекрасен ... фонтани, красив център, Кайлъка, парк „Скобелев” ... исторически град, с който трябва да се гордеем!

Наближава лятото? Имаш ли пожелание за читателите?

Нека да бъде много слънчево! Не само навън, но и в сърцата ни. На всички пожелавам попътен вятър и безспирен устрем към целите, които са си поставили.