"На базата имаме 20 кучета и 12 котки, които чакат своите осиновители", сподели Валерия

„Любовта ми към животните е огромна, силна, неописуема“. С тези думи Мис Плевен 2013 Валерия Георгиева обосновава доброволческия труд, който полага към неправителствената организация „Подай ръка на животно в беда“. Ученичката от ПГТ "Алеко Константинов" прекарва лятото си, помагайки в приюта, за който сме писали неведнъж. Срещата ни с Валерия е продиктувана от една-единствена цел. Да запознаем по-подробно обществеността с проблемите на организацията и да се потърси още по-голяма съпричастност от страна на хората към четириногите в нужда.

Валерия, откъде е тази любов, която имаш към животните?

От много ранна възраст една от мечтите ми е да помагам на животни в беда и нуждаещи се от подкрепа и любов. Бях прекалено малка за да осмисля как бих могла да го направя, но знаех че един ден ще успея. С всичките ми мечти общо взето е така, но това е единствената, която не е егоистична и насочена само към мен, а е в полза на други същества. Модата и театъра също са ми мечти. Опитвам се да реализирам всяка една от тях, но в момента съм на вълна животни. Любовта ми към животните е огромна, силна, неописуема.

Защо едно младо момиче като теб избра да се посвети на каузата на „Подай ръка на животно в беда“, вместо да запълва лятото си с обичайните забавления за всеки тийнейджър?

Имах период, в който изпитвах страх от животни и тогава родителите ми подариха куче за 12-ия рожден ден. От тогава все едно Господ ме хвана за ръка и ме дърпаше, където има животни. Радвах се на всяко едно - било то на каишка или без дом. Виждах в очите на много от тях тъга, страх, отчаяние... Изпитваха глад, бяха мокри, мръсни, пребити от бой или блъснати на пътя... Тогава, след ежедневните ми сблъсъци с тежките съдби на тези страдалчета, взех решение. Не исках да се прибирам вкъщи разстроена заради поредното измъчено същество. Исках да им помагам, да правя всичко по силите си за да променя това нещо. Да, знаех и все още знам, че не мога да спася всички, но ако всеки един спаси по едно, тогава ще е различно. Така попаднах и на организацията ''Подай ръка на животно в беда''.

Как гледат съучениците ти на каузата, на която си се посветила. Срещаш ли подкрепа като цяло от хората около теб?

Опитвах да събирам дарения в училище. Отчайвах се от грубо държание на разглезени мои съученици, но не спирах. Правех го многократно и няма и да престана. Искам да им набия в главите, че ако отделят всеки месец дори по 1 левче, всички заедно можем да съберем много по толкова и да дарим нормален живот на едно животинче. Разбира се,това не спира до прага на училището. Опитвам се да намеря хора, които ще ни помагат с каквото могат. Както казват, много важен е опитът. Аз ще опитвам докато не се получи. Един ден искам да кажа: „Браво, реализирах мечтата си, сега няма изстрадали животни на улицата. Всички имат домове, а лошите хора няма на кого да навредят“. Може да звучи пресилено, но искам да променя това. И знам, че сама няма да мога - затова отправям молба към всички .Молба за помощ. Помощ за животните, които са потърпевши от хорската злоба, агресия и небрежност.

Разкажи ни как минава един ден сред животните?

Доброволец съм в организацията от скоро. Сега, когато не съм на училище, имам достатъчно време, което отделям на животните в базата ни. Ежедневно се нуждаят от храна, прясна вода, от изчистване на стаите, в които живеят, чакайки своите хора. Чакайки тези хора, които ще променят съдбата им и ще ги дарят с дом и много любов. Малко хора сме и е трудно обгрижването на животните. Те не са виновни, че хората покрай тях, и тези, на които са попаднали, са безсърдечни. Трудно е, защото има моменти, в които нямаме храна, тоалетни, пелени, пари за наем. Трудно е, защото все по-малко хора се трогват и даряват. Жените от организацията отделят огромни суми за животните, а както разбирате, всяка от тях има семейство, деца и внуци. Лишават семействата си, за да можем да осигурим храна за животните – наистина се стига до това, колкото и да е трудно за вярване. Това е самата истина. Но щом сме поели грижата да ги спасяваме и да се грижим за тях, не може в един момент просто да ги захвърлим обратно на улицата.

С колко животни разполага базата?

На базата имаме 20 кучета и 12 котки. От тях кучета бебета и котки бебета, а също така почти толкова на приемен дом при жените от организацията. Животни с инвалидни колички, блъснати и оперирани, спасени в големи мъки, но сега щастливи и чакащи дом.

От какво изпитвате най-голяма нужда в момента и с какво хората, които искат и имат възможност, може да ви помогнат?

Молим за помощ всички хора - ако всеки отдели по-малко, ще е от голяма полза. Та колко струва една кутия с цигари ежедневно на 90% от хората? Толкова, колкото днешното меню на едно животно и неговият живот съответно. Ако всеки отделя месечно по една минимална сума, не говорим за огромни такива, тогава ще е лесно. Ще има надежда, че един ден всичко ще е различно. Нуждаем се от средства за покриване на наем, за храна, ваксини и лечения, за почистващи препарати и пелени. Стари одеала, на които животните спят, парцали за почистване, мопове и мокри кърпи.. Нуждаем се от мрежа за прозорци и от хора, които да помогнат да почистим двора и да извозим всичките неща за смет. Нуждаем се от мъжка ръка, защото в организацията сме само жени. Относно храната - тя трябва да е на гранули, консерва, паучове, хляб, готвено... Всичко обичат нашите сладурковци, но гранулите и консервите са по-трайни. Нуждаем се от кофи, чували за смет, метли и лопати. Нуждаем се от транспорт, от приемни домове понякога, както и от осиновители, разбира се.

А как стои въпросът с осиновителите?

По-лесно се намира приемен дом на малки животни на около 3-4 месеца, после почти никой не ги иска... Моля читателите да посетят страницата ни във Фейсбук и да разгледат - всяко едно животно има собствено албумче с история. Броят им е голям, а средствата все по-малко. Те трябва да се хранят ежедневно и да им почистваме ежедневно - на никой не му се живее в мръсното, но за тази цел ни трябват препарати и всичко гореспоменато.

Смяташ ли, че българинът е узрял за нещо подобно? Или пък младите хора - да променят мисленето си, да осъзнаят смисъла на една такава кауза и да повярват в нея?

Със сигурност са малко връстниците ми, които са осъзнали подобни проблеми. Младите хора са обзети от собствените си интереси, така е. Но пък ми се иска да вярвам, че всеки може да открие истински важните неща в живота и да им отдели поне малка част от себе си. По какъвто и да е начин. Всеки може да помогне на „Подай ръка на животно в беда“ с каквото разполага и всички заедно ежемесечно да помагаме на тези животни. Ако всеки даде по левче, два или пет – кой колкото може и желае, ще можем да сме спокойни, че утре животните няма да са гладни и че може да останат на улицата, защото не сме покрили наема.