Григор Долапчиев пред Plevenutre.bg: Целта ми е да помогна на Спартак и да вкарвам голове

"Имах и други варианти, но предпочетох да дойда в голям футболен град, какъвто е Плевен", сподели нападателят

Григор Долапчиев е роден на 23 февруари 1994 година. Започва да тренира от ранна детска възраст в ЦСКА, а през 2012 година дебютира за първия отбор на “aрмейците". Нападателят има мачове за юношеския национален отбор, като е получавал повиквателна и за младежкия тим. Долапчиев е най-любопитното име в мащабната зимна селекция на плевенския Спартак. Футболистът се съгласи да отговори на въпросите на Plevenutre.bg.

Гришо, как се стигна до трансфера ти в Спартак? Имаше ли други предложения и обмисляше ли дълго офертата?

Предложиха ми и приех. Новият спонсор на клуба ме убеди с амбициите си да възроди футбола в Плевен. Да, имах и други варианти, но предпочетох да дойда в голям футболен град, какъвто е Плевен.

Доби ли вече впечатления от клуба, обстановката, града?

В клуба всичко е наред, това е най-важното. Работи се добре. Градът е хубав.

Вече изиграхте няколко мача. Как ти се струва работата с Роберт Петров и мислиш ли, че тимът ще има проблеми да подсигури оставането си в "Б" група? И респективно догодина да търси пробив в елита.

Работата с треньора е перфектна. Не мисля, че ще имаме проблем с оставането. Добри футболисти има в състава, всичко е налице за добро представяне през втория полусезон, а пък за догодина, смятам, че има пълна възможност да се случи и това - да атакуваме "А" група.

Лично ти какви цели си поставяш с екипа на Спартак?

Аз си поставям като цел да мога да помогна максимално на отбора за оставането му и съответно да вкарвам голове, каквато ми е работата. Надявам се всичко да е наред.

Какъв е коментарът ти за случващото се в ЦСКА? А и като цяло в родния футбол след изваждането на Литекс от "А" група.

Коментарът ми за ЦСКА? Безобразното ръководство през годините, всички анонимници и т.н. доведоха до това положение, в което сега се намира най-великият клуб в България - да са в третото ниво на футбола. Както и безразличието на отговорни фактори в държавата. Първенството не може да бъде само от един отбор.

Има ли футболисти, на които се възхищаваш и които ти служат за пример?

Да, има много футболисти като Бербатов, Роналдо, Суарес и много други. Както и от българския футбол, мои колеги, с които съм играл рамо до рамо.

Докъде се простират амбициите ти в професионален план?

Амбициите са ми да се развивам. Надявам се един ден да стана шампион на България, да играя за националния отбор и след време да играя в силно европейско първенство.