Последно присъединените към ЕС държави все още имат нужда от инвестиции в инфраструктура

Това каза Лиляна Павлова по време на 6-то заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. в Плевен

Правителствата трябва да положат усилия, за да се запази стабилността и мира на Балканите и в Европа предвид ситуацията с бежанската вълна. Държавите, които последно са се присъединили към ЕС, сред които и България, все още имат сериозна нужда и необходимост от инвестиции в инфраструктура, включително в базисна, като пътна, водна и градска инфраструктура, за да продължат развитието си и да не се задълбочават разликите между отделните региони и общини на национално ниво, както и тези между отделните държави членки на ЕС от гл.т. на приоритетите и Кохезионната политика. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при откриването на Шестото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. в Плевен.

Тя отчете, че бъдещето на Кохезионната политика е важно и заяви, че трябва да се покаже капацитет за усвояване на средствата и ефекта, който те оказват, и че инвестициите не се правят само с цел отчетност и усвояемост, а допринасят за се  разкриване на  работни места и осигуряване на възможности за заетост, създаване на иновации, повишаване на БВП. Само тогава ще може да бъде обоснована необходимостта в следващия програмен период да продължим да имаме средства по линия на Кохезионната политика, на европейската солидарност, като инвестиции за градско развитие, иновации, инфраструктура, подчерта Павлова. според нея едва тогава ще може да се мисли за всички мерки и инвестиции, свързани с миграционния поток и инфраструктурата, която трябва да бъде изградена с цел защита или за осигуряване на безопасността, но подчерта, че трябва да продължи развитието на икономиката, образованието, инфраструктурата, защото са важни за гражданите на страната ни.

Регионалният министър направи равносметка на приключилата Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 и отчете, че тя е имала сериозен ефект върху икономиката на страната. Инвестициите по програмата допринесоха за повишаване на брутния вътрешен продукт с 1,2%, на частните инвестиции, на износа и на средната работна заплата, коментира Павлова. Бих казала че сме от оперативните програми с добро изпълнение и добро приключване не само в България, допълни тя.

Програмата беше договорена на над 100%, и беше успешно разплатена. Очакваме, въпреки рисковите проекти, сертифицираните разходи да достигнат 95%, което е изключително добро усвояване, съобщи министърът и допълни, че това дава възможност фокусът да бъде насочен към изпълнението на новата Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.
Със средствата от ОП „Регионално развитие“ бяха изпълнени над 1100 проекта, като в рамките на един проект се реализираха 10, 20 или 30 образователни, социални, културни инфраструктурни подообекта, което представлява сериозен обем инвестиции, отчете Павлова. Тя допълни, че със средства от програмата са реновирани 1000 учебни заведения, училища, университети, детски градини и ясли, закупени са над 250 превозни средства в рамките на инвестициите за интегриран градски транспорт, 80 населени места са с обновена градска среда, 75 културни институции са с обновена инфраструктура, изградени са 132 центъра за настаняване от семеен тип. Гордостта на програмата са обновените 145 прекрасни туристически атракции, с които България привлича все повече туристи, каза още министърът и посочи, че сериозна инвестиция е направена в сектор здравеопазване, с която са ремонтирани 53 болници и е доставено високотехнологично оборудване. Тя обясни, че фокусът е бил в онкологията, като са подкрепени както големите държавни многопрлофилни болници, така и общинските. Общо над 1300 км са рехабилитираните пътища от републиканската и общинската пътна мрежа, като за тях са инвестирани почти 0,5 млрд. лв. за републиканските пътища, а над 120 млн. лв. – за общински пътища. На-важното, обаче, е, че успяхме да променим облика на градовете, като продължаваме да го правим и сега, подчерта министърът.
Според нея друга гордост на вече приключилата ОП „Регионално развитие“ 2007 - 2013 е инициативата за финансов инженеринг JESSICA, която e един добър пример не само за инвестиции чрез дългосрочно кредитиране на проекти за градско развитие, които създават работни места. Това доказва, че изпълнихме целта не само да предоставяме безвъзмездно целево финансиране, но да създадем инструмент за финансов инженеринг, чрез който да реинвестираме приходите от вече реализираните проекти, коментира Павлова. Това беше важен пилотен проект, защото в новата програма бюджетът за такъв тип проекти е над 300 млн. лв. стартов капитал, допълни тя и заяви, че по този начин ще могат да реализирани инвестиции допълнително за над 0,5 млрд. лв. извън безвъзмездната помощ от оперативната програма по конвенционалните проекти за градска среда, градски транспорт, образователна и др. инфраструктура. Това е изключително важно, защото бъдещето е във финансовия инженеринг, в инвестиции чрез фондове, които да създават добавена стойност за икономиката и работни места, подчерта министърът и посочи, че затова могат да бъдат дадени добри примери с вече реализирани проекти в Плевен, Стара Загора, София и други градове.
По отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ Павлова отбеляза, че е наваксано закъснението и 76% от бюджета й вече са отворени за кандидатстване от страна на междинните звена и на бенефициентите, като договарянето вече е 17%. Програмата ще бъде изцяло отворена през 2017 г. Тя ще бъде пик на програмата по отношение на договаряне и на изпълнение на проекти, благодарение на това, че общините вече са не само бенефициенти, но и междинни звена, допълни министърът и подчерта, че е оказано доверие на общините и са им делегирани правомощия.  Вече се разглеждат над 250 проекта от междинните звена, информира тя. Това означава, че следващата година може да очакваме сериозен пик и бум на проектите в 39-те общини междинни звена с Фокус градска среда, градски транспорт, социална инфраструктура и жилища, образование с фокус професионални гимназии. Има напредък и в работата по оста за подкрепа и развитие на пътната инфраструктура, съобщи още Павлова и отчете, че от общия бюджет за тази схема в размер за 380 млн. лв. вече са сключени договори и обявени процедури за над 200 млн. лв., което е направено още през първата година на изпълнение на програмата. През следващата година ще обявим и останалите средства и така ще можем да отчетем сериозен напредък по отношение на усвояването на средствата по програмата, посочи тя. Регионалният министър подчерта важността на обсъжданата промяна на вътрешните правила за работа на Комитета за наблюдение на ОПРР, която ще даде възможност на неправителствени организации и граждани да се включат и да участват в дебати по значими теми, като по този начин ще се осигури повече публичност и прозрачност по отношение на действията и политиките на програмата и финансираните проекти. По време на заседанието бе преразгледана индикативната програма за изпълнение на програмата, за да се отвори възможността за кандидатстване с проекти за деинституционализация на деца и на възрастни през следващата година, както и за тези за подкрепа на реформата в спешната помощ. Пред участниците в заседанието Павлова постави темата за намиране на възможност за финансиране на филиал на Медицинския университет във Враца за обучение на медицински сестри по линия на подкрепата, която ОПРР оказва на висшите учебни заведения, което ще и в изпълнение на целенасочената държавна политика за развитие на Северозапада. Министърът посочи, че провеждането на заседанието на Комитета за наблюдение в Плевен показва волята, желанието и политиката на правителството и най-вече на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде оказана подкрепа за развитието на Северозападна България.
Тя съобщи, че Община Плевен получава гарантирани средства за инвестиции в градска среда и социална и образователна инфраструктура в размер на 48 млн. лв. по първата ос на ОПРР 2014 – 2020.  Предвидени са и допълнителни средства за целенасочена подкрепа на реформата в професионалното образование в размер на 10 млн. лв.

Ще продължи подкрепата за развитие на пътната инфраструктура, заяви регионалният министър и посочи, че от държавния бюджет през програмите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са инвестирани 120 млн. лв. за рехабилитация и ремонт на пътища предимно в Северозападна България. Предвиждаме съвсем скоро да започне ремонт на над 12 км от пътя Плевен – Ловеч, както и на 10 км от трасето Червен бряг – Чомаковци, съобщи тя. Над 50 млн. лв. бяха инвестирани за подобряване състояние на пътищата в региона през предишния програмен период по ОП „Регионално развитие“ и програмите за трансгранично сътрудничество, напомни Павлова и допълни, че с тези средства са рехабилитирани общо над 100 км пътища.

Регионалният министър коментира още, че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради се явява продължение на мерките, които са реализирани с европейски средства през предишния програмен период. Тя ще продължи и през следващата година, като до 2018 г. тя ще е безплатна за собствениците, допълни Павлова. Над 300 млн. лв. са средствата за енергийна ефективност в жилищни и публични сгради в новата оперативна програма, посочи още регионалният министър.