"Децата ме възприемат не само като техен учител, а и като приятел", споделя младата учителка от ОУ "Васил Левски"

Днес отбелязваме Деня на народните будители и Plevenutre.bg реши да ви срещне с една начална преподавателка от плевенското ОУ "Васил Левски", за която учителската професия е сбъдната мечта.

24-годишната Десислава Ангелова e завършила магистратура "Начална и предучилищна педагогика" в Педагогическия колеж гр. Плевен. Съвместно с ученето и работела, отново по професията си. В свободното си време обича да се занимава със спорт и приложни изкуства. Обича да пътува, да посещава нови места и да се среща с различни хора.

Защо стана учителка?

В момента работя като начален учител в ОУ "Васил Левски" гр. Плевен. Класен ръководител съм на първи „б“ клас. Желанието ми да практикувам тази професия не е случайно и не ми е хрумнало просто така, още от малка винаги съм искала да стана учител, за да мога да възпитавам и обучавам учениците в любов към знанието, доброта, съвестност, честност, взаимопомощ.

Какво чувство изпитваш, когато се изправяш срещу малчуганите? Чувството на отговорност ли е водещо? Започвайки да преподаваш, изпитваше ли притеснение, страх?

Чувството да се изправиш пред децата не може да бъде описано просто с няколко думи. Това е съвкупност от леко притеснение, щастие, вълнение, трепет. Разбира се, винаги към тези чувства има и лек примес с чувство за отговорност, то е неизбежно, защото всеки ден по време на час си задаваш въпроса дали ще успееш да научиш децата на всичко, от което те имат нужда. Винаги се опитваш да намериш точните методи и подходи към всяко едно от децата, за да можеш да му бъдеш максимално полезен. Едва ли има учител, който да не се е притеснявал в началото, но всяко едно начало е трудно. С времето обаче притеснението отстъпва място на вълнението и радостта от контакта с децата.

Как те възприемат самите деца? И смяташ ли, че възпитанието е част от отговорностите на учителя?

Децата ме възприемат не само като техен учител, а и като приятел. Споделят с мен всичко, което ги радва или притеснява, винаги се опитват да бъдат близо до мен, стараят се да привлекат вниманието ми.

А колкото до възпитанието, то неминуемо е част от отговорностите на учителя, но това, разбира се, не означава, че тази отговорност пада само върху раменете на учителя. Това е процес, към който отговорност трябва да имат всички хора, които са в света на децата - това са учителите, родителите, роднините, и близките им хора.

Каква е програмата за първи клас към днешна дата? Какво учат децата в момента?

Програмата за първи клас е доста натоварена. Времето, което е предвидено по разписание за всеки час е твърде недостатъчно. Към днешна дата предметите които се изучават са: Български език и литература, Математика, Околен свят, Изобразително изкуство, Музика, Технология и предприемачество, Физическо възпитание и спорт, както и няколко ЗИП-а. На този етап от учебната година децата вече могат да смятат с числата от 0 до 5, знаят гласните звукове и също така се справят чудесно със звуковите модели. Умеят да съставят текст по картина, създават диалог по модели и записват личното си име с печатни букви.

Какви методи използваш в преподаването си?

Не обременявам учениците с остарели похвати, а се старая да имам съвременен подход на преподаване и комуникация. В центъра на учебновъзпитателния процес поставям ученика с неговата познавателна, емоционална и творческа дейност: да решава проблеми, да твори, да бъде самоуверен, да се учи от грешките си. Използвам подходящи образователни техники и различни методи за преподаване в зависимост от методичната единица, учебните планове и програми.

Използвам подходящи образователни стратегии, методи и техники, които дават оптимален резултат в конкретна учебна ситуация; отговарят на различните образователни потребности на учениците; мотивират ги и стимулират личностното им развитие; окуражават ги да задават въпроси, да правят връзки и да участват активно в учебния процес; стимулират дейностния подход в обучението и "ученето чрез правене";

Какво мислиш, че липсва на българското образование? Има ли нещо, което би променила в системата?

Проблемът в образование не е съсредоточен само в образователната система, той е комплексен. Всички знаем и сме чували за проблемите в българското образование – ниското възнаграждение, липсата на уважение към учителите и т.н., но също така проблемът идва и от начина, по който обществото се отнася към учителите. Много често в полезрението ми са попадали коментари, като: "Толкова е хубаво да почиваш цяло лято. Лесно им е на учителите!", "Имаш само 25 деца в класа – това е доста добре!", "Сигурно е много лесно да преподаваш в началните класове. Децата са толкова добри и кротки, докато са малки." Тези думи само показват колко малко виждат и разбират хората от работата на един учител.

Ние не сме само учители. Думата "учител" просто не успява да покрие всичко. Ние сме също медицински сестри, психолози, социални работници, семейни съветници и техници. Ако човек работи във фирма, може да каже: "Това не влиза в длъжностната ми характеристика“. Като учител трябва да бъдете подготвени за всичко, защото всичко може да му се случи. И няма как да откаже да се справи със ситуацията.

За какво мечтаят днешните деца според теб?

Точно обратното на повечето твърдения, че децата в днешно време мечтаят само за компютри и таблети. Аз бих казала, че те мечтаят абсолютно по детски за същите неща, за които някога и ние на техните години сме мечтали. От сърце се надявам, ако не мечтите, да запазят поне свободното въображение, смелостта и искреността, с която си ги мечтаят.

Ти си млад човек, защо не замина в чужбина, например, както се случва с доста наши съграждани, а избра родния Плевен?

А какво би се случило, ако всеки един от нас предпочете чужбина пред родния си град? Плевен е много хубав град, но за съжаление е с ограничени възможности за развитие на младите хора. Но разбира се това не означава, че и тук човек неможе да се реализира, нужно е да бъде упорит и да следва мечтите си. Не смятам, че в чужбина бих се чувствала добре. В крайна сметка според мен чужбина може да подсигури материалното, но не и всичко останало което е необходимо на един човек, за да се чувства щастлив.

Кой е най-важният урок за теб?

Едно от нещата, в които съм се убедила, е, че успехът не се завоюва толкова лесно, а лесните победи в повечето случаи нямат дълготраен резултат. Затова човек трябва да се бори за да постигне мечтите си!

Кои са будителите днес? Продължава ли понятието да е изпълнено с истинския си смисъл или ще търсим все по-често будителството с носталгия и ще гледаме назад?

Все още има много хора в България, заради които не винаги е необходимо да се обръщаме назад, за да разберем какво точно означава будител. Има хора и в днешно време, които просто носят това в себе си. "Будител" има санскритски корен - буда, който означава зрящ, буден. Това ни дава основание да приемем, че "народното звание" будител имат честта да носят всички учители, както и всички тези хора, които с действията си и начина си на живот се опитват да променят нещата към по-добро и които не се оставят да бъдат заблуждавани

Какво ще пожелаеш на колегите си за празника?

Най-напред ще им пожелая здраве, щастие, радост и професионални успехи. А също така им пожелавам и да продължат делото на творците и пазителите на българската духовна и културна традиция, съхранило вечния български дух, вечния стремеж към овладяване на знанието, вечното движение напред.

Искам да изкажа благодарност и към директора на ОУ "Васил Левски гр. Плевен - г-жа Таня Тонева за предоставената ми от нея възможност за реализация и подкрепата, която ми указва. Също така благодарности към всички колеги от училището които ми съдействат и ми помагат.