Талантливата хандбалистка сподели емоции за участието си в Шампионската лига с читателите на Plevenutre.bg

Елизабет Оморегие прави истински фурор в Шампионската лига по хандбал. Плевенчанката с нигерийски корени отбеляза общо 34 гола в 6 мача и има голяма заслуга за това тимът й Крим Меркатор (Любляна) да продължава в следващата фаза на турнира. Талантливата хандбалистка бе избрана и за играч на 6 кръг на ШЛ в анкетата на Европейската хандбална федерация.

Plevenutre.bg бе единствената българска медия, която проследи подробно изявите на 19-годишната Оморегие до този момент. Ето защо тя се съгласи да разкаже повече на читателите за емоциите в Шампионската лига и за живота си в Словения.

Как се чувстваш след първите 6 мача в Шампионската лига? Вървите отлично с твоя тим Крим Меркатор. Докъде се простират амбициите ви?

Много съм щастлива от представянето ни до момента в ШЛ. Влязохме в групата и в очите на всички бяхме аутсайдери, но това специално ни мотивира и обедини още повече. Имаме 4 победи от 6 мача, което ни доведе до първа позиция в групата. Предстоят ни обаче много тежки мачове в следващата фаза срещу Гьор (Унгария), Мидтиланд (Дания) и КСМ Букурещ (Румъния). Румънките са миналогодишните шампиони (2015/16), а Гьор триумфираха в сезони 2012/2013 и 2013/14.

Както се видя, всичко е възможно, стига да го желаеш от сърце и да го покажеш на терена. Аз съм убедена, че с добра подготовка и колектив можем да очакваме само добри резултати.

Избраха те за играч на последния кръг, което е поредно признание за труда ти. Какво е чувството да играеш в Шампионска лига?

Вече трети сезон играя в ШЛ. Вярно е също, че започнах много от рано, бях само на 17. Това ми се случва за първи път. Радостна съм, разбира се. Аз, както и моето семейство. Това, като че ли ми дава допълнително мотивация да постигам нови и нови успехи.

Благодарна съм на моя треньор, който вярва и разчита на мен при такава възраст. За мене е изключително важно точно в тези години да се уча и аз го правя по най-лесния начин -  чрез игра на терена. Позицията и задачата ми на плеймейкър често ми напомнят, че годините нямат значение и че целият ми труд малко по-малко се заплаща. Ще се опитвам с всеки мач да подобрявам играта си, винаги ще имам грешки, но нали човек от грешките си се учи.

На домакинските ви мачове се радвате на голяма подкрепа и като цяло хандбалът в Словения е видимо обичан спорт. Как си го обясняваш? Може ли да се случи нещо такова и в България. Какво трябва да се промени?

Наистина е обичан спорт. Попаднахме и в класацията на петте непобедени отбори на домашен терен, което само по себе си показва, че голям плюс и голяма роля играе нашата публика. Наистина, страхотна е, ние всички заедно побеждаваме.

Ако трябва да правя сравнение между България и Словения, ще ми е изключително трудно. Тук наистина хандбалът е един почитан спорт с име - и при жените, и при мъжете. Много добри състезателки са се състезавали за клуба. Все пак Крим Меркатор е бил два пъти шампион в ШЛ (2000/01 и 2002/3).

Мисля, че не съм аз човекът да коментира и да изказва мнение по въпроса какво трябва да се промени. Има хора. които според мен правят всичко по силите си, и вярвам. че един ден всичко ще се нареди на мястото си. Само мога да кажа, че наистина България има своите таланти!

Как се чувстваш в Словения? Липсват ли ти Плевен и България?

Чувствам се страхотно. Вече съм трети сезон тук. Говоря езика вече. С момичетата се разбираме супер. Животът като цяло ми се върти естествено около хандбала и отбора. Много сме заети, постоянно имаме мачове и тренировки, Понякога ми се иска направо да преспя в залата (смее се). Разбира се, за времето, което съм тук имам и нови приятели. Имам си мой живот тук.

Всичко ми липсва, но като се замисля всеки прави по една голяма крачка в своят живот. Аз съм я направила може би твърде рано, за което не съжалявам.

Естествено, няма как да не ми липсва семейството. Първата година адски много, но вече свикнах. Мъчно ми е най-вече за моите по-малки брат и сестра, но няма как, аз съм си избрала пътя. Понякога просто си представям, че лежа в дневната на дивана и гледам телевизия. Много ме успокоява.