Предстояща премиера на 9 и 10 февруари

"Балада за Георг Хених" по Виктор Пасков ще се играе премиерно на сцената на плевенския театър на 9 и 10 февруари. Новелата разказва за последните години от живота на Георг Хених (реална личност, майстор на цигулки) през погледа на дете.

Режисьор е Крум Филипов. Сценография и костюми - Виктория Филипова. Композитор - Христо Намлиев. Със специалното участие на Христо Домусчиев - БЕБО и Кристофър КЕМ.

Участват още: Бориса Сарафова, Нина Илиева - Петкова, Красимира Кузманова, Евелин Костова, Надя Новоселска, Мариета Калъпова, Сергей Константинов, Георги Енчев, Георги Кацарски, Асен Данков, Антъни Пенев, Генадий Николов, Емил Николов, Петьо Кръстев.

"Спрямо контекста на днешния ден, човекът е изблъскан от центъра на човечността... Сега на мястото на човечността царят законите на Бюфета. Бюфетът измества Цигулката... и подмяната се извършва адски неусетно, лукаво. Животецът на човека има стойността на месечната му заплата, на последния кредит... Тук започва битката на Георг Хених. В него е свидетелството, че такива неща като Бог, вяра, съвест са метафизично заложени във всеки човек, че съществуват... Тях ги има по природа, детето се ражда с тях... Малкият цар Виктор ги пренася през някакво детинско доверие, през някаква много театрализирана проекция на детския поглед към нещата в света. Основните въпроси в спектакъла са просто зададени от Виктор Пасков: „Занаятът ли е по-голям от живота или животът от занаята? Защо на света има хора, които обиждат и унижават майсторите? Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни. Кое ни унизява и принизява?” Георг Хених открива някои от отговорите, други премълчава и до днес през стиснати зъби... Най-важното, което напомня чешкият майстор-лютиер е, че има нещо по-голямо от човека, което произхожда от човека, че човек е временно и за малко на този свят, че това по-голямо нещо – то е важното. С едно помилване Георг Хених овладява паниката на разтреперания за животеца си битов човек... Надеждата е в дълбочината на собствените ни души. Това няма как да се чуе на политическия площад. „Да живее Изкуството, което бе, което е и което ще бъде! Алилуя!Алилуя!Алилуя!”, Крум Филипов