Зам.-омбудсманът Диана Ковачева в Плевен: 22-ма затворници "живеят" на 30 кв.м (Снимки)

Експерти на институцията влязоха в затвора

"Днес се запознах с условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказание в затвора в Плевен. Тук съм също и да представя основните констатации от доклада на Националния превантивен механизъм  за 2016 г. (специализирана дирекция при омбудсмана, която осъществява наблюдение в местата за задържане и лишаване от свобода, психиатриите, институциите за закрила на детето, домовете за възрастни хора, бежанските центрове и др.), които се отнасят за  всички затвори в България, слабостите на системата и препоръките, които години наред са отправяни и от Комитета за предотвратяване на изтезанията, и от омбудсмана, но без напредък“. Това каза заместник-омбудсманът Диана Ковачева на пресконференция след проверка в Плевенския затвор.

Сред системните проблеми, Ковачева посочи преселеността в затворите, където минималният стандарт е пространство от 4 кв. м. за лишен от свобода.

"Практиката да се местят  затворници от един затвор в друг, за да се осигури повече място, не дава резултат“, отчете Ковачева. Тя подчерта, че се налага спешно да бъдат построени нови затвори, още един в гр. София и друг между гр.Плевен, гр. Варна и гр. Русе.

"Дори в един от добре работещите затвори, какъвто е Плевенския, в основния корпус установихме две помещения, в които не се постига този стандарт, а в общежитието от закрит тип се натъкнахме на 4 помещения, в които на не повече от 30 кв. м. се намираха 22 души“, подчерта Ковачева.

Заместник-омбудсманът разкри още, че затворниците в общежитието от закрит тип в гр. Плевен се оплакват, че спят на легла от арматурно желязо, което води до системни болки в гърба, както и от липса на топла вода, която им се пуска за един час през ден.

Сред проблемите, които откроява доклада на Националния превантивен механизъм в затворите,  е голямото текучество на надзиратели и липсата на достатъчно персонал, преустановяването на електронния надзор през 2016 г. и невъзможността за използване на електронните гривни, телефонните услуги, създаващи възможност за извършване на измами от територията на затвора, високите цени в лавките и др.

"Никъде в България не е спазена препоръката на Комитета за предотвратяване на изтезанията за безпреградното свиждане на лишените от свобода с техните близки и адвокатите им, защото правилникът към закона не допуска такава възможност “, посочи още зам.-омбудсманът.
По думите й, идеята да се създават рехабилитационни центрове към затворите е много добра, защото проблемът  с рецидива при лишените от свобода е сериозен.

„В България процентът на рецидивизъм е три пъти по-висок от Норвегия,например“, допълни и Георги Милков – представител на сдружение „Младежки форум 2001 – Разград“, който презентира идеята за създаването на социално предприятие като първа стъпка към изграждане на Център за пост-пенитенциарна грижа в гр. Плевен. Идеята е бивши затворници да полагат труд в няколко интегрирани услуги – паркинг, автомивка, център за смяна и баланс на гуми, като очакванията са на първо време да бъдат включени 17 бивши лишени от свобода, за да се реинтегрират в обществото.

По-рано през деня заместник-омбудсманът Диана Ковачева се срещна в Съдебната палата с прокурори, съдии и магистрати, с които обсъди ролята на съда и прокуратурата в процеса на защита на правата на човека и пенитенциарната реформа.