За връзката майка-дъщеря и талантливите ни деца - разказва д-р Денислава Ангелова

Майката носи отговорност, защото предава на дъщеря си идентичност, сила, смисъла на живота, неговата стойност, помага в търсенето на целите

Както вече писахме, сериозни плевенски постижения на Европейското първенство по Шотокан Карате-До в Сърбия постигна Спортен клуб по карате "Спартак 14" - Плевен. Сред успешно представилите се бе и 9-годишната плевенчанка Никол Ангелова, която донесе на България бронзов медал в дисциплината санбон кумите.

От 3 години второкласничката тренира карате и има оранжев колан или 7 КЮ. Започналa в читалище "Ракитин", после се прехвърлилa в зала "Спартак". Никол учи в СУ "Стоян Заимов".

"Каратето ми даде много неща. Станах по-организирана, дисциплинирана имам воля за победа. Обичам да ходя на тренировки, защото там имам много приятели, ние сме един отбор. Треньорите са ни научили, че винаги трябва да мислим за отбора ни", споделя малката каратистка. "Е, понякога има наказания, че много говорим, че не слушаме, като те накажат три пъти с упражнения и после да видите колко е тихо в залата. Ще продължавам на тренирам искам да участвам в още състезания", категорична е бронзовата Никол.

"Крушата не пада по-далеч от дървото" важи с пълна сила за нея. Тя е дъщеря на д-р Денислава Ангелова, добре известна с мисията на асоциация „Докосни дъгата“, чиито съучредител е. Баща й пък е спортист, играе тенис, кара ски, сърф. 

Денислава Ангелова вярва, че между майка и дъщеря има специална връзка и разказва за това пред Plevenutre.bg.

"Искам да изградя връзка с Никол такава каквато моята майка изгради с мен. В тази връзка няма място за съперничество, агресивност, противоречия  и тайни. Майките винаги са били модел за дъщерите си. Това е първата любов и най-голямата. Влюбена съм в Никол, тя е така мъдра, спокойна, доверчива и даряваща обич,че на мен ми остава единствено да попивам знания от нея", отбелязва д-р Ангелова.


"Може би тази нейна мъдрост и адекватност се дължат на факта, че моите родители я отгледаха, като равна с тях. Никога не си позволиха да й гукат или да говорят на бебешки език с нея. Тяхното търпение и упоритостта на Никол днес ни донесоха гордостта да има медал на европейската купа по Шотокан Карате До. Всяка вечер може да видите майка ми и баща ми пред залата за карате, винаги двамата, винаги усмихнати, чакащи следващите стъпки на Никол в живота. Какво да кажа, изпитвам голяма благодарност към родителите си, към близките хора около нас, към живота, че ми даде най-красивото нещо в човешкото съществуване - Семейството", казва гордата плевенска майка.
 
 
"За майките и дъщерите може да се говори много, знаем, че всяка жена се формира като личност, отъждествявайки се с майката. Майката носи отговорност, защото предава на дъщеря си идентичност, сила, смисъла на живота, неговата стойност, помага в търсенето на целите. Тук говорим за наследственост, за предаване на обич, доброта и морал. Да си идеалната майка ли? Няма такъв случай! Майките трябва да предадат самоуважение на дъщерите си, тогава се доближаваме до легендите за перфектната майка. Вярвам, че добрата майка  насърчава самостоятелността на детето, възпитава го, стреми се да изпрати птичето далеч от гнездото. Защото децата, получаващи прекалено много помощ, се чувстват стресирани и изоставени, когато им се наложи да свършат нещо сами", категорична е съучредителката на асоциация "Докосни дъгата".

За клуб "Спартак 14" Плевен тя може да говори много. Силно впечатлена е от треньора на клуба Милена Кирниколова, силна и волева жена, която изгражда характера на децата трениращи при нея.

"Прави ги добри, прави ги търпеливи, толерантни, неагресивни. Колкото и да си мислим, че каратето е спорт, който извиква най-лошото в теб и те предизвиква да "удариш един", толкова този мит бива опроверган от нея и другите треньори в клуба. Те научиха Никол на спокойствието да решава проблемите си с позитивна мисъл и на противника да отговори с талант, а не със сила", посочва Денислава Ангелова.  

"Никол е много творческа личност - вдъхновява се от желанието си да има свой свят и тя пътува в него със самочувствието на обичано дете. Успява да превърне ежедневните дейности в малък празник и в нещо необичайно, нещо различно, което ни зарежда с много енергия  и радва. Никол прави  живота си богат и бяга от страховете и неудовлетвореността. Тъгува, когато види несправедливост и търси своята истина", разказва Денислава.
 
 
 

С успеха си в Сърбия децата на Спартак 14 доказаха, че когато човек преследва неотклонно целта си, той рано или късно успява да я постигне. Плевенската общественост има защо да е горда с тях, но със сигурност на малчуганите им е необходима още по-сериозна подкрепа.

"Искам Община Плевен да прогледне, че сме пълни с талантливи и амбициозни деца. Би трябвало да награждава тези, които носят медали, тези, които прославят града ни с постиженията си, с творчеството си. Да стимулира тази младеж и тези деца да останат и да се борят за имиджа на града си, за мечтите си в родното място. В тази община има много потенциал, но не знам защо не случваме на политика. Само ще се върна 20 години назад и ще споделя, че когато спечелих първа награда за есе, представяйки Плевен в национален конкурс, най-голямата ми радост бе наградата на кмета на Община Плевен - дървен плакет и букет цветя. Това ме накара да се почувствам значима, искана, даваща и желанието да направиш нови добри неща, те води по правилния път. Когато видиш очите на тези деца, чистотата, мечтите, целите им, тогава ти се осмисля живота. Иначе си празен, взимащ и нищо не даващ", споделя д-р Ангелова.