Отец Паоло Кортези: Остров Белене е моят дом, моят свят, моят изгубен рай

Надявам се на скорошно завръщане, за да продължим започнатите начинания, за да се превърне Белене в място на памет

Обръщение на о. Паоло Кортези за ХХVІІІ Национално Поклонение на Остров Персин (Втори Обект на Концагер Белене, 27 май 2017) пред сайта на културен център "Евгений Босилков" - Белене.

"Скъпи приятели,

Добре дошли за пореден път на беленския остров Персин, за да възпоменем и почетем невинните жертви от миналато. За съжаление, в този момент не мога да бъда с вас, както през изминалите години, независимо, че силно го желая, но се присъединявам духовно, надявайки се на скорошно завръщане, за да продължим започнатите начинания, за да се издигне тук, в Белене, мост между поколенията, за да чуят всички песента на свободата, за да се превърне Белене в място на памет.

Обръщам се към вас, както винаги досега, като човек, като вярващ и като свещеник, защото тук се твори паметта. А тя е присъща на всеки адамов син.

Началните страници на Библията ни разказват как Бог създава Вселената, за да остави накрая Земния Рай, с неговия растителен и животински свят, в ръцете на семейството на Адам и Ева.

Винаги съм се питал къде се е намирал този Земен Рай... докато не осъзнах и не открих, че той е тук, в България, точно тук, в Белене, на тези удивителни острови насред Дунав, обитавани от животни и гъста зеленина – истински Рай на земята, в който пристъпвам ежедневно.

За съжаление, един ден този Рай е бил изубен... не защото някой външен посегател го ограбва или разрушава, а защото Адам и Ева не послушаха Бог, вкусиха ябълката, а после Каин вдигна ръка срещу брат си Авел и го погуби. Кръвта на невинния Авел напои земята, а викът му на болка прогърмя чак до Небесата – трагедия, която засегна всяка Божия твар и цялото човечество.

Много хора ще продължат, докато свят светува, да се питат ЗАЩО настъпва тази трагедия, да търсят виновник, за да го накажат, да оплакват изгубения рай... ала нелепостта и баналността на злото често са безпричинни, а разбираемото желание за мъст е непозволено от Бог, който казва: „НИКОЙ ДА НЕ ПИПА КАИН”, а раят...той просто вече не съществува: обречени сме да живеем в плачевна долина, където винаги ще е възможно някой брат да посегне на брата си.

Какво да правим тогава?

Мисля, че най-доброто, което можем да сторим е това, което вършим ние в този момент. Да се връщаме, да се връщаме постоянно, всекидневно, на това място, в този изгубен рай. Защото тук е домът ми, произходът ми. Всеки един от нас е син на Адам и Ева.

Всеки един от нас е Каин и Авел. А това е домът ни, в който Бог иска да живеем заедно. Остров Белене е моят дом, моят свят, моят изгубен рай.

Тук можем да си припомним как е било преди и колко хубаво може да бъде, ако живеем спокойни и щастливи като едно семейство.

В същото време, обаче, си спомняме какво се е случило тук, независимо че е мъчително и ни кара да страдаме, въпреки че това означава да се върнем назад във времето и да отворим старите рани, които така и не зараснаха напълно. Само тази памет, обаче, само това преразказване и преживяване на истината за всичко случило се и то точно тук, в изгубения рай, може да излекува раните и да изведе „Каинът” в мен до покаяние и „Авелът” в мен – до опрощение, може да поведе нас, братята, към помирение, така необходимо, за да заживеем отново заедно и да се отправим дружно към бъдещето, без да повтаряме минали грешки и без да причиняваме нови, абсурдни трагедии.

Покаянието на насилника, прошката на жертвата, помирението в семейството, не се постигат никога СКРИВАЙКИ онова, което се е случило, ПРАВЕЙКИ СЕ, ЧЕ НИЩО НЕ Е БИЛО, обикаляйки насам-натам в търсене на отмъщение, отдалечавайки се от това място на скръб и жестоки спомени, забравяйки този рай и оставяйки го да се превърне в пустиня. Не! Заблудата, забвението, омразата... могат само да отведат до загуба, до поражение.

Поканен съм да дойда тук, в този уязвен беленски рай, защото само тук аз, синът на Адам, мога да разбера кой съм, от къде идвам и накъде съм се запътил.

Ние, синове на голямото семейство наречено български народ, сме призовани да идваме тук ежедневно, прекосявайки моста на страха, за да влезем в този забравен рай. Само тук българският народ може да открие истинско помирение.

Ние, синове на европейското семейство, сме поканени да тръгнем по поречието на Дунав и да спрем тук, в този разпокъсан рай, за да превърнем кръвта на невинните жертви на Фашизма, Нацизма и Комунизма в семе на свобода, дълбоко единение, сътрудничество, откритост и приемане.

Всички ние, синове на Адам и Ева, разпръснати по света, можем да дойдем на поклонение в Белене, в този преоткрит рай, на това място на памет, тук, в Белене.

Белене – място на памет.

Място, което Бог поверява в ръцете ни, за да бъде опазено и облагородено.

Място, където от земята, пропита с кръвта и сълзите на невинните, се оформят, раждат и прераждат новите синове на Адам, граждани на утрешния ден. Новите хора, които умеят да живеят в единство, приемайки, уважавайки и обичайки се.

От тук, от това място се издига към небето моят и вашият глас, свързан с гласа на пролялите невинна кръв.

Никога вече! Никога вече брат да вдига ръка срещу брат!

Никога вече клевети, насилие, измама и страх!

Никога вече война, несправедлив затвор, концентрационни лагери!

Никой да не посяга на Каин, братоубиеца!

И никой да не забравя Авел, брата-невинна жертва!

Но пък нека паметта за миналото ни помогне да поискаме и да получим прошка и помирение.

О, Боже, Създателю наш,

Отец, който си на небесата,

Бог щедър и милостив, погледни към нас,

поклонници в тази плачевна долина,

обнови лицето си в нас,

направи ни отново подобни на теб,

помогни ни да станем състрадателни и благотворни,

способни да сътворяваме заедно

красота, доброта и справедливост. Амин