Радослав Панталеев - за пътя до полупрофесионалния бокс и волята за победа на ринга

Една от мечтите на плевенчанина вече е факт – създаване на български отбор в WSB

Състезател в световните боксови серии, шампион на България по бокс за 2016г, част от отбора на Британските лъвски сърца. Това са само част от нещата, които описват непримиримия Радослав Панталеев.

Той разказа пред "Спорно за спорта" по Би Ай Ти, че още от 10-годишен е решил да се насочи към бокса. "Започнах в Плевен, в Спартак Плевен баща ми ме заведе в залата. След което започнах по-сериозно да се състезавам за Спартак Плевен, влязох в спортното в 7-ми клас – общо взето от там ми започва кариерата“, спомни си Панталеев.

"В 8-ми клас се преместих в ЦСКА, защото бяха много по-добри условията. През всичките години съм се състезавал и вече, както се казва, трябва толкова труд, през всичките години, трябва да започнем да берем плодовете сега тепърва“, добави спортистът.

Оттогава досега боксьорът не спира да показва уменията си на ринга, a свидетелство за талантът му са купищата спечелени медали у нас. Радослав не остава незабелязан и получава предложение да се пробва и в полупрофесионалния бокс.

По думите му, най-големите разлики между аматьорския бокс и този, който практикува сега, е, че сега играе 5 рунда, с по-малки ръкавици. "Тактиката ти трябва да е друга, не за 3 рунда. Доста по-различно е. Но мисля, че повече ми върви този бокс дори от аматьорския“, добави Панталеев.

Преди около година Пантелеев е поканен в отбора на Британските лъвски сърца и бе непобеден в цели 4 мача.

Състезателят дължи победите си както на своя талант, така и на треньорите си – Михаил Таков, Хосе Солер Арате и останалия екип. Радо е категоричен, че няма какво да го спре. Често обаче има доста препятствия по пътя му.

"Най-големият проблем е, че няма конкуренция. Общо взето всичко си е наред – подсигуряват ни лагери, подсигуряват ни екипировка, всичко е наред. Но това е – че няма интерес и няма хора, които да тренират“, добавя спортистът.

Една от мечтите на Панталеев вече е факт – създаване на български отбор в WSB. Остават още няколко все толкова грандиозни цели, които изобщо не са непостижими.