Кратък исторически обзор на противопожарното дело в област Плевен

Историята на пожарната команда в област Плевен започва след завършването на освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.)

Историята на пожарната команда в област Плевен започва след завършването на освободителната Руско-турска война (1877-1878 годна). Руските войски организирали административните, гражданските и противопожарните структури на новосъздадената българска държава. През този период Община Плевен взема решение за осигуряване на необходимите инструменти и съоръжения за борбата с пожарите.

През 1885 година за пожарен командир е назначен видния търговец на зърно Цветан Карагашки (1858-1936 година). Под негово ръководство съставът на пожарната се е увеличил на 22 души, със строг режим на работа и висока дисциплина. Създадени били пожарни команди в Ловеч, Червен бряг и Никопол, а към всяка община били учредени пожарни отряди (команди).
Първата сграда на плевенската пожарна била срещу Кооперативния пазар на ул.„Васил Левски” №2 (сградата на бившия ресторант „Вит”). След което сградите се сменят още три пъти, докато едва през 1935г. е положен първия камък в основите на днешната сграда на ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №31.

Непрекъснато се променяла и униформата, екипировката и материалната част на Плевенската пожарна команда. В 10-те години на ХХ в. пожарникарите носели красиви медни каски като на древните гърци. Основните средства за гасене на пожари били пожарните бъчви и ръчните пожарни помпи. В 30-те години на ХХ в., в периода 1924-1931 година, по времето на един от най-успешните за ХХ век Плевенски кмет – Иван Миндиликов, са закупени италиански пожарни коли „Фиат”. По-късно доставката на пожарна техника започнала да следва политическата конюнктура в България – след италианските се появили германски коли, а след 1944 година и руски, чешки и др.

Променял се и града, който трябвало да бъде пазен от пожари. В началото на ХХ век Плевен бил едноетажен град: фамилни къщи с дървени гредореди, с дървени покривни конструкции, подови настилки с дюшемета, отопление с твърдо гориво и т.н. Единствените дву- и триетажни къщи били около главната улица. Там били и хановете, хотелите, малките магазинчета и др. Училищата, болниците и другите обществени сгради били три-, четириетажни сгради с дървени гредореди. Производствените предприятия били малки и работели със суровини, които не били пожароопасни. В 20-те години в двора на Плевенската пожарната команда (в VII квартал) е изградена четириетажна дървена противопожарна кула, от която се виждал като на длан целия град. След 1944 година Плевен бързо се променил. Появили се и съвременните пожарни проблеми. Първият основен проблем е свързан с огромното количество вещи и строителни материали, които горят, спомагат за разпространението на огъня и при горенето отделят токсични вещества. Никога не трябва да се забравя, че при всеки пожар, враг №1 за безопасността на хората е не огънят, а димът, който заслепява и задушава. Вторият проблем има връзка с архитектурната гигантомания, т.е. със строителството на високи сгради. Евакуацията на хората, които живеят и работят в такива сгради, по време на пожари или други бедствия и критични ситуации е изключително трудна и сложна задача.

От 1 януари 2011 година със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, е създадена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, която обединява структурите на бившите ГД „Пожарна безопасност и спасяване“ - МВР и ГД  „Гражданска защита“ - МВР.