В 3D студиото в МУ-Плевен млади учени наблюдаваха робот-асистирана операция, демонстрирана от проф. Горчев

По официални данни само от последните 5 години научната продукция на екипите по роботизирана хирургия е значителна

Два поредни обучителни курса по робот-асистирана хирургия се проведоха в рамките на Дейност 2 „Персонализиран подход в предоперативната подготовка и оперативното лечение на пациенти чрез минимално инвазивна хирургия, базиран на образни реконструкции, 3D визуализация и виртуална симулация“ на проект № BG05М2OP001–2.009-0031-C01 „Създаване на център за обучение на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени към Факултет „Медицина“ на МУ-Плевен“, се проведоха. На 16.02.2018 г. в зала „Амброаз Паре“ на Телекомуникационен ендоскопски център проф. д-р Славчо Томов, ректор на МУ-Плевен, изнесе лекция на тема: „Минимално инвазивна гинекологична хирургия – основни принципи и перспективи“ с демонстрация на 3D операция. На 23.02.2018 г. чл.-кор. проф. д-р Григор Горчев, Директор на Научноизследователския институт, изнесе втората лекция на тема: „Робот-асистирана радикална лапароскопска хистеректомия" също с демонстрация на 3D робот-асистирана гинекологична операция. По повод на 10-годишнината от въвеждането за първи път на роботизираната хирургия в Югоизточна Европа и в България, професор Горчев направи един исторически обзор на развитието на този тип хирургия от неговия екип в гинекологията. 
Професор Горчев подчерта, че за 10-годишен период на развитие в Центъра по роботика в Плевен вече има обучени и работещи успешно четири екипа по роботизирана хирургия в областта на гинекологията, урологията и общата хирургия. Сертифицирани като хирурзи на конзола на роботизираната система са: за гинекология – проф. Григор Горчев и проф. Славчо Томов; за обща хирургия – проф. Ташко Делийски, доц. Добромир Димитров, доц. Сергей Илиев и за урология – доц. Николай Колев. Той запозна младите си колеги от хирургичните специалности с разликата в оперативната техника от първите извершени робот-асистирани гинекологични операции до днес. Проф. Горчев припомни някои много важни факти от 10-годишния път на развитие на роботиката в Плевен. На 25.01.2008 г. неговият екип извършва първата в Югоизточна Европа асистирана с робот тотална хистеректомия, а на 08.05.2008 г. – първата в Източна Европа асистирана с робот радикална хистеректомия. През м. май, 2010 г. неговият екип извършва и първата в България асистирана с робот нефректомия, като поставя началото на развитието на роботизираната хирургия в урологията. 

За 10-годишен период само екипът на проф. Горчев извършва общо 1200 робот-асистирани операции, от които 693 робот-асистирани хистеректомии за ендометриален карцином; 494 робот-асистирани радикални хистеректомии за карцином на маточната шийка; 10 робот-асистирани параметректомии и 3 робот-асистирани радикални трахелектомии (органосъхраняващи операции за отстраняване само на шийката на матката и съхраняване на матка с цел запазване на репродуктивните функции на жената). През м. септември, 2010 г. проф. Горчев извършва първата „революционна“ за Източна Европа роботизирана операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните й функции (роботизирана радикална трахелектомия). След интервенцията пациентката преминава успешна процедура по оплождане по метода ин витро и става майка на здраво дете (през м. август, 2012 г.). В световната научна литература към онзи момент са описани само 19 случая на жени с такава патология, оперирани с роботизираната система „Да Винчи”, но това е единственият случай на успешно завършила бременност. 

По официални данни само от последните 5 години научната продукция на екипите по роботизирана хирургия е значителна: 3 дисертации; 3 автореферата; 2 дипломни работи; 11 публикации в чуждестранни научни списания; и над 112 публикации в български научни списания.

Целта на обучението по проект № BG05М2OP001–2.009-0031-C01 „Създаване на център за обучение на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени към Факултет „Медицина“ на МУ-Плевен“ е над 30 млади учени от хирургичните специалности да придобият практически умения и мотивация за устойчиво академично развитие чрез работа в реална среда с подходящо научно оборудване. Очакваният резултат е докторантите, младите лекари и специализантите да развият аналитични умения за научноизследователска работа, както и да се повиши тяхната готовност и адаптивност за професионална реализация.