Представят изложбата "Лични вещи на доктор Георги Странски" - pleven.utre.bg

Представят изложбата "Лични вещи на доктор Георги Странски"

27 февруари 2018, 07:01 | plevenutre.bg
  • Снимка:
    РВИМ - Плевен

Откриването е утре от 11.00 часа, а входът е свободен

Изложба по проект "Уникални реликви от Българското възраждане и национално освобождение" с експонати от фонда на Регионален исторически музей Пловдив "Лични вещи на доктор Георги Странски” ще бъде в Плевен от 27 февруари до 27 март. Мястото - Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ. Откриването е днес от 11.00 часа, а входът е свободен.

Изложбата "Лични вещи на доктор Георги Странски" включва 12 бр. движими културни ценности:

Медицинска лента на д-р Г. Странски. Лентата е оригинална. От едната страна личи червен кръгъл импрегниран отпечатък с надпис Societatea crucei roşie ROMANIA (Дружество Червен кръст Румъния).

Д-р Странски участва в румънската санитарна мисия в Сръбско-турската война през 1876, а през Руско-турската война е военен лекар в румънската армия.

Чанта на д-р Странски от черна кожа

Орден „За военна заслуга” V степен с корона, принадлежал на д-р Г. Странски. Орденът е автентичен, основан е през1900 г. и вероятно е връчен на д-р Странски още приживе.

Царски орден „Св. Александър” V степен, принадлежал на д-р Г. Странски. Орденът е автентичен и вероятно е получен от д-р Странски скоро след провъзгласяване на Съединението

Ръкописни бележки на д-р Георги Странски „Бележки из живота ми” ръкопис от 14 страници. Спомените обхващат събития от живота на Г. Странски в Калофер, Цариград, Галац и Болград до края на1867 г. Ползвани са от Илия Мусаков, който написва биографичен очерк за д-р Странски, издаден през1944 г.

Записките са познати на изследователите и се съхраняват от потомците на д-р Странски. Автентичността им е несъмнена и те представляват важно свидетелство за живота на видния лекар, политик и общественик, българското възрожденско и следосвобожденско общество и българската възрожденска емиграция.

Ръкописни бележки на д-р Георги Странски „Бележки по Съединението”. Обхващат спомени от събития преди Съединението – създаването, дейността и разпускането на гимнастическите дружества, политическият живот в Княжеството и Източна Румелия.

Ръкописни бележки на д-р Георги Странски „Кой е крив”.  Отнася се за времето след Съединението – управлението на Ст. Стамболов, оставката и убийството му, политическите интриги в Либералната партия. Публикувани в Д-р Георги Странски. Преживяно и премислено.

Телеграма 2573 от 6.09. 1885 г. по повод годишнината от Съединението, адресирана до ген. Данаил Николаев с копие до д-р Георги Странски и Д. Тончев от либералното бюро в Казанлък. Изпратена от ТПС Казанлък до София. Бланката е автентична, текстът също. Отправят се поздравления и се изразява преклонение към героите на Съединението

Ръкопис „Кореспонденция по 9 август 1886”. – 148 листа.

Папката съдържа преписи от телеграми и други документи около детронирането и връщането на власт на княз Александър І, изписани с почерк, различен от този на д-р Странски. Документите са автентични, очевидно използвани за архив от д-р Г. Странски.

Грамота за награждаване с „Таковски кръст” на д-р Георги Странски, дадена му от сръбския крал Милан Обренович IV за участието му като лекар в Сръбско-турската война1876 г.

Грамота за награждаване с „Таковски кръст” на д-р Георги Странски от сръбския крал Милан I като бивш дипломатически агент  в Белград, 1888г

Печат на д-р Странски като княжески комисар

********

Д-р Георги Странски е роден през 1847 година в град Калофер. Началното си образование получава при даскал Ботю Петков и расте заедно с неговия син Христо Ботев. Те остават близки приятели до смъртта на поета. През1867 г. Георги напуска Калофер и се установява в Галац, където попада в средата на българската емиграция и споделя нейните идеи.

През1874 г. завършва факултета по медицина в Букурещ. Работи като ординатор в букурещката болница „Колентина” и защитава докторат на тема „Няколко думи за дифтерията”. През тези години продължава връзките си с българските революционери и отново се сближава с Христо Ботев. Когато през юли1875 г. Христо Ботев решава да се ожени за Венета Рашева, избира д-р Г. Странски за кум. По късно той става и кръстник на дъщеря му Иванка. За техните близки отношения съдим и от писмото на Христо Ботев, написано на борда на кораба „Радецки” до Грудов, Кавалджиев и Странски:

"Странски, Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и повни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел…и не забравяйте Вашият Ботйов „Радецки”, 17 майя1876”.

В средата на юни1876 г. избухва Сръбско-турската война и д-р Г. Странски заминава за Белград по покана на Румънския червен кръст, като лекар-доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите. Това е неговото бойно кръщение.

Когато започва Руско-турската война 1877-78 г. д-р Странски,  отново се зачислява като лекар-доброволец и заминава на фронта. Член е на екипа на медицинската служба на румънската армия, водена от професор доктор Карол Давила. Работи във военновременните лазарети край Плевен, основно при с. Гривица и спасява стотици ранени и болни.  Остава в града и след освобождението на Плевен на 10 декември1877 г. Младият лекар активно се включва в ликвидирането на последствията от продължителната блокада на града – подобряване на санитарното състояние на Плевен и околностите му и овладяване на епидемиите.

След подписването на Санстефанския мирен договор  на 3 март1878 г. д-р Г. Странски е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. Като такъв той е избран за депутат в Учредителното Събрание и Първото Обикновено Народно Събрание. След  разпускане на събранието  д-р Г. Странски продължава лекарската си практика в Пловдив. Там през1879 г. създава семейство с Екатерина Гешова.

Младият лекар счита за свой дълг да се включи активно в обществено политическия живот на Източна Румелия. Той е един от основателите и ръководителите на Либералната партия.

През следващите години постепенно набира скорост идеята за присъединяването към България на териториите, откъснати от Берлинския конгрес. През май1885 г. д-р Странски е привлечен от Захари Стоянов и  включен в състава на БТРЦК. През нощта на 5 срещу 6 септември1885 г. се обявява Съединението на Източна Румелия с княжество България под скиптъра на  княз Александър І Батенберг. Д-р Странски  уведомява  по телеграфа княза за осъществения акт, който преминава „тихо, мирно и без никакви инциденти”. В първата прокламация от 6 септември1885 г. се обявява Съединението и се съобщава, че е съставено  Временно правителство от представители на Либералната и Народната партия, като за председател е избран д-р Г. Странски. В периода 6-9 септември1885 г. трябва да се предприемат сериозни действия в защита на Съединението. Д-р Странски  приема като своя отговорност мисията да защити историческото дело пред външния свят. Пред чуждестранните консули и чуждите кореспонденти той обяснява необходимостта от това историческо събитие, подчертавайки че е общонационално дело. Неговите изявления стигат до политическите кръгове в Европа. Искреното и умело поведение на този самоук държавник и дипломат допринася за успокояване на ситуацията и приемането на Съединението като реален факт. Думите и действията на председателя на Временното правителство осигуряват благоприятни условия за политическите решения на княз Александър І, който пристига в Пловдив и узаконява Съединението. След този акт Временното правителство прекратява дейността си. Д-р Г. Странски е назначен за княжески комисар и като такъв продължава да полага усилия за международното признание на историческото обединение.

През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и д-р Г. Странски  се включва като лекар-доброволец и за трети път отива на фронта. Назначен е за председател на Българския червен кръст и започва организацията на дейността му на бойното поле и в тила.

След края на войната продължава да участва активно в обществено политическия живот на България. В съставеното през1887 г. от д-р Константин Стоилов правителство, постът министър на вътрешните работи е поверен на д-р Странски – още едно доказателство за неговия опит и голямото доверие в силите и възможностите му. В края на август1887 г. Ст. Стамболов сформира нов кабинет, в който на д-р Странски е поверено Министерството на външните работи.

След оттеглянето си от министерския пост, д-р Г. Странски се връща към лекарската професия, става управител и главен лекар на Александровска болница в София и на болницата в Русе.

От 1900 до смъртта си е председател на Върховната сметна палата. Умира на 4 януари1904 г. на 56 години, в разцвета на своя живот, когато на България са толкова необходими неговите познания и компетентност като лекар, дипломат и държавник.

В знак на уважение към неговото дело от2005 г. УМБАЛ-Плевен носи името „Д-р Георги Странски”.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета