През 80-те години той е сред най-силните европейски в тройния скок, но винаги остава в сянката на най-добрия си приятел Христо Марков. Преди точно 30 години решава да последва съпругата си Гърция, където започва страхотната му треньорска кариера.

Паралелно с останалите си ангажименти специалистът се трижи за физическата подготовка на местния футболен град "Олимпиакос".

"Има носталгия, често си ходя. Не съм се променил, аз съм си българин. Просто работя там. Разлика няма - атлетиката е една и съща. Скокът е скок, хвърлянето е хвърляне - и в България, и в Гърция. Просто през 90-те години ние започнахме да падаме, а те да се вдигат. Федерацията е направила план и той се следи, поддържат се младите, правим лагери заедно с тях. И това води до по-бързи резултати”.

"При нас има някои неуредици, които се случиха във времето. Треньорите тръгнаха по държавите, а имахме силни специалисти във всички дисциплини. Вместо да продължи традицията и да се предаде опитът на младите, тази връзка се скъса и ще трябва да мине много време.”