РИМ - Плевен е домакин на изложбата "Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги" - pleven.utre.bg

РИМ - Плевен е домакин на изложбата "Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги"

22 октомври 2018, 06:52 | plevenutre.bg
  • Снимка:
    plevenutre.bg

От 22 до 24 октомври

От 22 до 24 октомври Регионален исторически музей – Плевен ще бъде домакин на изложбата „Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги.”, представена от Информационно-библиотечен и издателски комплекс при Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. 

Откриването ще е днес от 17:00 ч., II- ро изложбено фоайе на РИМ-Плевен.

Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги

Библиотеката на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ е създадена заедно с основаването на висшето училище през 1963 г. и тази година чества своя 55-годишен юбилей. Днес фондът й наброява близо 400 000 библиотечни документа – книги, справочници, периодични издания. Още от създаването си, тя се развива като библиотека с широк хуманитарен профил в помощ на изследователската дейност на преподавателите от университета, както и за обслужване на учебния процес. В комплектуването на фонда й се включват издания от всички области на хуманитарното знание – литературознание, езикознание, фолклористика, история, география, история на религиите, философия, културология, антропология, семиотика, изкуствознание.

Първоначалният фонд от 2943 тома книги се изгражда благодарение на нейните първи дарители: Университетска библиотека при СУ „Св. Климент Охридски“, Народна библиотека „Кирил и Методий“, Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище „Надежда“ – В. Търново, проф. Александър Бурмов – първият ректор на ВТУ, акад. Петър Динеков, проф. Никола Кожухаров, проф. д-р Иван Гълъбов, проф. д-р Пеньо Русев, проф. д-р Георги Димов, проф. д-р Димитър Чизмаров, Стефан Дичев, Магда Христодулова, Георги Стойков, Маргарита Белова, Недьо Александров, епископ Нестор, Тодор Събев, проф. Атанас Милчев, Богдан Николов, проф. Никола Николов, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев... Богатият старопечатен фонд на библиотеката се дължи именно на усилията на нейните първи дарители. Традицията продължава през годините и много от преподавателите на Висшето училище, частни лица и институции, също даряват и обогатяват колекцията. Сред тях трябва да споменем проф. д.ф.н. Иван Харалампиев, проф. д-р Мария Спасова, акад. Иван Радев...

В експозицията „Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги“ са подбрани и показани 64 от най-старите редки и ценни издания, които Университетска библиотека съхранява. Целият фонд представлява богатство от над 230 старопечатни книги и 13 периодични издания. Всички те са излизали в периода от 1745 до 1878 г. Старопечатните книги са не само важна част от книжовното ни наследство, но по страниците им често са отбелязвани и ценни за изследване на историята и бита на българина, за неговата духовна култура и религиозни възгледи приписки.

Най-старият ръкопис в библиотеката е от 1745 г. „Постен триод“, издаден от С. Д. Кремен и съдържащ религиозни текстове на старобългарски език.

На видно място са поставени учебници по история – Юрий Венелин „Критическiя изследованiя об исторiи болгаръ“, (1849), както и неговите „Критически издирвания за историята българска“ от 1853; „История болгар“ на Константин Иречек от 1876, „История Българска“ на Гаврил Кръстевич от 1869, както и „Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму“ от Г. С. Раковски (1860).

Граматиката на старобългарския език е представена от „Болгарска грамматiка“ на Неофит Рилски, Крагуевац (1835), издадена със съдействието на братя Мустакови, „Първичка българска грамматика“ на Иванчо Андреев от 1844, „Основа за блъгарсках грамматик“ на Йоаким Груев от 1862, „Първа българско-френска граматика с едно изложение за българското правописание“ от Васил Берон (1859) и др.

Изложените речници са на: Ив. Богоров „Френско-български и българско-френски речник“ (1869), Стефан ИлиевСловар француско-българско-турски“ от 1868, Г. А. Полiзу „Вокабулар. Ромъно-Джерман“ (1857), Р. Морсе „An English and Bulgarian Vocalabulary“ (1860). Любопитен е „Турско-български писмовник“ на С. Д. Попов и Ив. П. Чорапчiев от 1868, където са показани образци на писма за различни поводи.

Посетителите на изложбата могат да се докоснат до първото издание на „Български народни песни“ на братя Миладинови, публикувано в Загреб през 1861 г., да разгледат „Описание на светия град Йерусалим и изобщо на светите места на Изток“, да „посетят“ островите на Тихия океан, представени от Ф. Кристман.

Интерес представлява и педагогическата литература със „Забавник за лято“ на К. Огнянович, издадена в Париж през 1844, „Малка книжница. Землеописание за детца“ от Йоаким Груев, издадена от Хр. Г. Данов през 1870, „Наръчен учебник за начална математика в три курса“, съставен от Т. Шишков и издаден във Виена през 1869, „Начална книга за анатомия и физиология с 95 фигури“ от 1872, „Габровското училище и неговите първи попечители“, Цариград (1866). „Практическо руководство за шелководството“ на Захарий Княжески (1860) е включена в раздел „Занаяти“ на изложбата.

Философията и психологията са показани чрез книгите на Николай Грот „Сновидения как предмет научного анализа“ (1878) и Фр. Целанд „Кратки начала от нравствената философия“ (1869).

Догматично-каноничната литература е представена с „Псалтир тълковен“, Петербург, (1807), „Часослов“, Цариград, (1844), „Библическа повест ветхаго завета за юност“, Букурещ (1847), „Новый завет на Господа нашего Иисуса Христа“, издаден в Ню Йорк от Американско библейско общество (1867), „Неделни и празнични слова и поучения“ (1868), „История на християнската църква“, Виена (1876).

Библиотеката при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ показва още юридическа литература, преводи на закони и законници от османския период: „Търговско ръководство за търгуване, промишленост, мореплаване и за търговски делания“, съставено от Христо Хамамджиев (1859), „Образ на царски ферман за решението на българския въпрос“ (1870), „Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя с приложение на сключените с чуждите държави трактати и протоколи, на издадените императорски фермани за подвластните на империята княжества“ от Христо Арнаудов (1871–1881).

Посетителите могат да видят и част от периодичните издания: „Български книжици“, сп. „Читалище“, „Периодическо списание на БКД“, „Источник мнения“ с техните първи годишнини, както и „Устав на Българското книжовно дружество”, прегледан, одобрен и приет единогласно от общото събрание, държано на 26-29 септември 1869 г. в Браила.

Университетската библиотека при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ притежава и много книги на руски, френски, английски език, издавани между 1802 и 1878 г., които трудно могат да се намерят в други библиотеки. Представена е поредицата, съставена от Н. В. Гербел за английски, немски, руски поети в биографии и образци (на руски език), както и поемите на William Cowper от 1802 г. и M. Viollet-Leduc. "Précis de dramatique ou de l'art de composer et exécuter les pièces de théâtre",Paris, 1830.

Фондът е достъпен за изследователска дейност, а скоро в уеб страницата на Информационно-библиотечния и издателски комплекс ще бъде въведен каталог на редките и ценни издания, съхранявани в Централна университетска библиотека. Предстои и тяхната цялостна дигитализация.

Изложбата „Посланията на времето, съхранени в старопечатните книги“ представя не само една малка част от книжовното богатство, съхранявано в Централната университетска библиотека на Великотърновския университет, но и профила на българското възрожденско общество, неговите достижения в образованието, науката, литературата, периодичния печат.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета