"42-ият съветник" Вероника Георгиева: Силно привързана съм към Плевен и не желая да го напускам

Историята и героите ни задължават да останем в Плевен и да градим за следващите поколения, споделя единадесетокласничката

Eдинадесетокласничката Вероника Георгиева от ДФСГ "Интелект" - гр. Плевен изкара едномесечен "стаж" в местния парламент. В рамките на месец тя стана част от работата на Общинския съвет, като присъства на заседанията на постоянните комисии по "Образователна политика и читалищна дейност", "Младежки дейности, спорт и туризъм" и "Устройство на територията, екология и земеделие", участва и в извънредното заседание на съветниците на 6 декември, бе сред гостите на честването на 10 декември - Ден на освобождението на Плевен от турско робство и на признателността на гражданите към загиналите за неговото освобождение. На последното за годината заседание Вероника внесе и свое питане до кмета на Общината Георг Спартански, като постави въпроси, касаещи бъдещето на младите хора в Плевен.

Вероника получи възможност да участва в работата на Общински съвет – Плевен в рамките на първия по рода си проект "Съветникът", иницииран от най-младия съветник в местния парламент Йордан Грижов. Проектът бе насочен към ученици от 11 и 12 клас, които имаха възможност да изпратят свои разработки на тема "Плевен в моите очи" с идеи какво е нужно на града и как то трябва да случи.

Ето какво сподели Вероника пред Plevenutre.bg за случилото й се през последния месец:

Вероника, ти бе избрана за победител в проект "Съветникът" на общинския съветник Йордан Грижов. Би ли ни разказала малко повече за себе си?

На 17 години съм, 11 клас с паралелка "Малък и среден бизнес" в ДФСГ "Интелект", Плевен. Противно на очакванията – не се интересувам особено от икономика, но прекарвам толкова време в учене, че не ми остава време за развлечения. Занимавам се с проекти, състезания и олимпиади целогодишно, а наскоро реших да разширявам повече извънучилищната си дейност, защото в училище вече постигнах максимума и е крайно време да развивам възможностите си и извън него. Обичам много историята и най-вече българската, също и книгите на всякаква тематика. Върл привърженик съм на това, че трябва да помним историята си и съм човек, който опитва да я съхрани. Харесвам футбола. Често пътувам стотици километри, за да гледам на живо любимия си отбор, което е може би единственият ми лош навик, тъй като не пуша, не употребявам алкохол и не посещавам среднощни заведения. Определено съм много по-различна от връстниците си, но харесвам себе си, смятам, че съм поела правилния път за развитие.

Какво ти беше мнението и изобщо какви познания имаше за Общинския съвет в Плевен преди конкурса?

Общо взето имах базови познания за Общинския съвет като действаща институция, но определено не проявявах особен интерес и не бях наясно с конкретния начин на функциониране. Не знаех, че хората там упражняват най-различни професии и, че не е необходимо да си „някой“ политик, за да си част от него. За мен до преди около месец всичко, случващо се там, беше някак далечно и едва ли не недостижимо. Винаги съм си мислела, че между управляващите (макар и на местно ниво) и населението има една огромна пропаст и мястото на едните не е сред другите, едва ли не - не може да се говори с тях. Предполагам такава е и гледната точка на средностатистическия българин и затова повечето не проявяват интерес към публични прояви и напълно се доверяват на избраниците.

А какво ти е мнението сега за Общински съвет - Плевен?

Мнението ми след прекарания един месец като общински съветник коренно се промени. Наистина няма по-добър начин да опознаеш нещо от този - да бъдеш част от него. Харесах Общинския съвет повече, отколкото очаквах. Свикнах и сега за мен той е нещо близко, познато,  част от моя живот като гражданин на Плевен и моя бъдеща евентуална цел. Сигурна съм, че ще се връщам на сесии още десетки пъти, за да следя случващото се от първо лице и да наблюдавам как се обсъждат и взимат решенията. Осъзнах, че Общинският съвет е институция, работеща в интерес на населението и предоставяща възможност за промяна и подобрение, които хората искаме, но не знаем как да постигнем. И макар и на местно ниво, той може да даде тласък на иновативните идеи и те от своя страна да доведат до едно ново, по-добро време. Като съвкупност от хора обаче, Общинският съвет е една извадка от обществото, която показва разнообразните типове характери, които ни заобикалят, но събрани на едно място и работещи по една цел с различни възгледи за нейното постигане.

Какво успя да научиш за този един месец, в който ти беше съветник? Кои неща ти направиха най-голямо впечатление и имаш ли си любими моменти?

Освен правата си като гражданин, които до този момент не познавах, усвоих и много други полезни неща, които вероятно не е възможно да изброя, без да пропусна някое. Научих, че нищо не е невъзможно и че е много важно човек да следва амбициите си, когато зад тях има стабилна основа от знания. Научих се, че е важно да слушам какво говорят хората, но по-голяма тежест има това да гледам какво в действителност извършват. Научих как всъщност функционира самият Общински съвет, как се взимат решенията и как всеки един от членовете му е постъпил там. Научих как да пиша официално запитване до кмета и какъв е редът за писане на предложенията, които се внасят за обсъждане на комисиите и сесиите. И не само това. Запознах се с много нови личности, които не само разшириха мирогледа ми, но и се държаха с мен като с пълноправна своя колежка и приятелка, което значително оценявам.

Най-много се впечатлих от възможностите, които предоставя Общинския съвет с оглед на това гласът ти да бъде чут и да внасяш своите идеи, а евентуално и те да бъдат приети и да си допринесъл макар и малко за развитието на града или областта. Удивена бях от това, че там политическите партии вземат превес и на пръв поглед се раглежда партията, а след това самият човек като личност, но вероятно това е напълно нормално.

Нямам конкретно любими моменти, защото доста хубави неща ми се случиха накуп, но ако трябва да определя, то денят на официалната декемврийска сесия ще ми остане любим заради положението на официален съветник и заради хубавия край на този успешен проект.

Какво ти е мнението за твоя ментор Йордан Грижов и как се представи той в тази си роля?

Той е невероятен човек, не само като ментор, но и като добър приятел и мъж на място. Въпреки че след първата ни среща на награждаването не бях убедена, че ще се сработим, и си мислех, че ще е човек с голямо самочувствие и чепат характер, той успя да ме опровергае. Странното е, че възгледите и интересите ни съвпадат изключително много и дори на моменти околните си мислеха, че той ме кара да говоря определени неща, а ние просто мислим еднакво. Страхотен млад човек е, има подход за справяне със ситуациите и винаги знае как да развесели обстановката. Като един от нас, действително е загрижен за задържането и стимулирането на младите хора в града и превръщането им в едни горди българи, за което мога само да го адмирирам и насърчавам да продължава. Сигурна съм, че и за него "Съветникът" е бил голямо приключение, но мога да ви уверя, че се справи повече от добре. Едновременно с всички неща, на които ме научи, се грижеше и да не трупам отсъствия заради проекта, а и какво се случва с останалите проекти, по които участвам и често се гордееше с мен, така че открих страхотен мотиватор в негово лице. Усърден и отговорен е и в личен, и в професионален план, а на обществото му трябват точно такива личности. Е, закъсняваше от време на време, но съм му простила за чакането, все пак перфектни хора няма. Надявам се това приятелство да продължи още дълго и някой ден да сме колеги, но без да съм 42-рия съветник в залата.

Заслужаваше ли си участието в подобен проект и смяташ ли, че това, което видя ще ти е полезно и занапред?

Няма момент, в който да съм съжалявала за участието си и за пореден път ще благодаря за възможността, която ми беше предоставена. Наученото и видяното със сигурност ще ми бъде от полза, дори и никога да не се реализирам в тези среди. Все пак научих много за положението си като гражданин и вече мога достойно да отстоявам тази си своя позиция, понеже съм видяла нещата отвътре, което си е една рядка привилегия.

Ти, като един млад човек, виждаш ли бъдещето си в Плевен, или смяташ да се реализираш другаде?

Аз всъщност не виждам бъдещето си никъде другаде, освен в Плевен, което доста пъти е предизвиквало насмешливи и учудени отзиви у останалите. Може би ви се струва налудничаво, но си ми е личностен идеал, на който не мога да изменя. Ще напусна само за да завърша висшето си образование, а след това ще се върна, за да работя тук. Силно привързана съм към този град и не желая да го напускам. Смятам, че не сме родени случайно именно в Плевен и историята и героите, стоящи не само зад името на града, но и зад това на България, ни задължават да останем и да градим за следващите поколения.

Какво искаш да кажеш на младите хора в Плевен?

Искам да ги приветствам да оценяват повече възможностите, които свръхтехнологичният и свободен век ни предоставя и да осъзнаят небходимостта от образованието, за да започнат да го ценят. Много лесно е да напуснеш селото, града, страната и да говориш колко плачевно и кризисно е положението там, но по-трудно е да останеш и да го промениш. Затова останете, учете, работете и не се отказвайте – лично се убедих, че всичко ще бъде възнаградено точно тогава, когато най-малко очаквате!