Плевен ще почете паметта на Цар Освободител Александър II

От 11.00 ч. - панихида в Параклис мавзолей "Св.Георги Победоносец"

На 1-ви март 1881 години, в Санкт Петербург е убит Цар Освободител Александър ІІ.

Роден на 29 април1818 г. в Москва, Александър Николаевич Романов  получава либерално за времето си възпитание под грижите на поета Василий Жуковски. Наследява престола на 2 март1855 г. след неочакваната смърт на своя баща. Реализира десетки важни държавни реформи в сферата на образованието, икономиката, правосъдието, промишленото производство, военното дело и най-важната – отменя  крепостното право, задържащо Руската империя в сянката на Средновековието.  За него е отредено и изпитанието да бъде един от войните на православието, да поеме огромната морална и материална отговорност на поредната война - война за вяра и християнско самоуправление. 

Александър ІІ тръгва  с армията си към бойното поле на Руско-турската война 1877 – 1878 г. и споделя наравно с  войниците   несгодите и, дългия и труден път, тежките битки, мъката по загиналите, лошите битови условия, раздялата с дома и близките на сърцето му хора. Императорът  не влиза в бой, но  отблизо следи развоя на събитията и не случайно пребивава 40 дни в село Пордим, в непосредствена близост до Плевенския боен театър, където се решава изходът на войната. Сълзи на радост и гордост издават огромното му вълнение в деня на падането на Плевен, а един георгиевски темляк на дръжката на сабята му го приобщава към  войнството му и успешния край на петмесечната Плевенска епопея. Войната завършва с  изстрадана, но  много ценна победа. 

Всеки монарх, независимо от възгледите си и начина на управление,  има противници на провежданата от него държавна политика. Времената на промени винаги са бурни. В Русия недоволните среди изразяват отношението си по различен начин. Зародилите се  революционни движения нямат ясна цел и план за борба и често действията им граничат с открит тероризъм. Радикалната организация „Земя и воля”, която има претенциите да представлява руското селячество, избира открития тероризъм, а основна мишена  става руският император. Страната е залята от терор, политически убийства и масови агитационни акции.

През юни 1879 г. привържениците на организацията Земя и воля” приемат името „Народна воля” и подписват смъртната  присъда на император Александър ІІ. Поредица от атентати бележат края на управлението на този монарх и реформатор.

По него стрелят в Париж, след това и  в Русия, взривени са влакове, столовата на Зимния дворец, но съдбата бди над Александър ІІ и той остава невредим, въпреки честите опити.   

На 1-ви март1881 г. привържениците на „Народна воля” организират пореден 7-ми опит за покушение срещу царя.  Планът на съзаклятниците е да се поставят взривни устройства в центъра на  Санкт Петербург, за да се взриви царският превоз. Внимателно е проучен маршрутът на движение на Александър II и за по-голяма сигурност взривни устройства са поставени в специално изградени за целта тунели на две различни места. В уречения ден императорът не минава по обичайния си маршрут и в действие се включва специална група за бързо реагиране - доброволци със задача да хвърлят бомби, ако по някакви причини взривните устройства не се задействат. В този ден императорът посещава военен парад, а след това потегля към манежа. 19-годишният Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава  от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва долната част на тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.

Императорът  и неговият убиец  умират едновременно същия ден - единият в Зимния дворец, другият в затворническата болница. В 15 часа и 35 минути същия ден от флагщока на Зимния дворец  се плъзва надолу черно-жълтия императорски щандарт. До тленните останки на своя дядо застава 12 годишният велик княз Николай Александрович, на когото му предстои да бъде последният император на Русия.

Новият император Александър ІІІ започва управлението си със съдебни процеси срещу петима от ръководителите на народоволците. Те са обявени за държавни престъпници и са осъдени на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 3-ти април1881 г. на Семьоновския площад в Санкт Петербург и това е последното публично наказание в Русия.

От руския престол си отива един забележителен владетел, заслужил два пъти званието си Освободител – за свободата на над 30 милиона руски селяни и за свободата  и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора и Херцеговина, за суверенитета на Румъния. 

Отива си цяла една епоха. 25 години управление посветени на интересите на Русия и на целия славянски свят. Време на съзидание, на важни реформи, на трудни решения.

На лобното място на Александър II е издигната църквата „Възкресение Христово”, която е популярна с името „Спас на Крови" (Храм на Спасител, издигнат върху кръв). Тя е тържествено осветена на 19 август1907 г. в присъствието на император Николай ІІ, и до днес продължава да напомня за размирните години от руската история и за мъченическата смърт на Царя Освободител и реформатор Александър ІІ.

Единадесет дни по-късно (30 август1907 г.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.

Десетки години след Освобождението българският народ и българската православна църква редовно отслужват панихиди в този ден в негова памет. По конюнктурни и политически причини за дълго тази традиция се прекъсва. Община Плевен и Военноисторически музей - Плевен я възстановяват през  2000 година.

От тогава всяка година на 1 март в  Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” се отслужва панихида в памет на Цар Освободител Александър II.