Д-р Калин Поповски: Трети март е празник на една историческа победа! Ден на жадувано освобождение!

Подвигът на този ден е неизмерим и неподвластен на времето, се посочва в поздравителния адрес

Поздравителен адрес по повод Националния празник ма Република България - 3-ти март от д-р Калин Поповски – Народен представител в 44-то Народно събрание от15 МИР Плевен.

"Уважаеми съграждани,

Скъпи сънародници,
Трети март е празник на една историческа победа! Ден на жадувано освобождение! Незабравима дата, дата свещена, изстрадана и чакана столетия! 
Подвигът на този ден е неизмерим и неподвластен на времето. Всеки българин го носи в душата си, a споменът за него разпалва и пречиства с онази изконна обич към Отечеството, която ни прави горди българи.

Но преди това легендата разказва за кървавите дни и зловещите нощи, в които св. Патриарх Евтимий осъзнал, че въпреки отбраната престолният Търновград ще падне. Духовният отец повикал най-добрия майстор леяр и му заръчал: „Направи ми една камбана, която да пее с душата на България!“. „Как да направя такава камбана?“, попитал майсторът. Светейшият патриарх му рекъл да разтопи метал, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава… В тази книга била написана историята на България. Когато камбаната била готова, я изкачили на най-високия връх – Царевец. Оттам се понесъл гласът ù – протяжен, съдбовен…Разярен, кръвожадният Сюлейман Челеби заповядал да изковат от камбаната ятагани. Но когато друговерците се опитали да я смъкнат от камбанарията, тя паднала и потънала дълбоко в земята. Този черен ден бил 17 юли 1393 г. Замлъкнала камбаната и 500 години мълчала...

Пет века под звъна на ятагана отечеството носело черна рана в сърцето си. Пет века коравият хляб на народа се замесвал с горчиви сълзи вместо с бучка сол. До този ден...свещен за всички нас - 03.03.1878г.

И нека на днешния паметен за страната ни ден - 3 март, сведем глави на признателност ведно със знамената на българската бойна слава и отдадем почит пред хилядите български знайни и незнайни войни, „венчали България с лаврови венци“ и се заслушаме в думите на патриарха на българската литература:
„Българийо, за тебе те умряха, 
една бе ти достойна зарад тях 
и те за теб достойни, майко, бяха, 
и твойто име само кат мълвяха
умираха без страх“. 

Честит празник, българи и нека никога не забравяме завета на дедите ни, че "Съединението прави силата!"

Честит празник, България! Да пребъде българския род!"