Плевенските следи в уникалния български "Ретро музей" (Снимки) - pleven.utre.bg

Плевенските следи в уникалния български "Ретро музей" (Снимки)

01 юли 2019, 10:45 | Георги Стоянов
  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

  • Снимка:
    plevenutre.bg

"Може би трябва да направим восъчна фигура и на Пламен Гетов?", казва създателят му Цветан Атанасов

Усмивки и носталгични въздишки - това се случва на посетителите на уникалния ретро музей на Варна. Тази своеобразна машина на времето кара възрастни хора да плачат от умиление, а младите да се забавляват, виждайки на живо как са битували техните майки, бащи, баби и дядовци. Създателят на "Ретро Музей" - Варна и Музей "Восъчни фигури" Цветан Атанасов, неуморен и вдъхновящващ ентусиаст и бизнесмен, е реализирал нещо наистина страхотно, с което подарява незабравими емоции на всеки, прекрачил входа.

На площ от 4 дка в "Гранд Мол" - Варна са събрани десетки хиляди символи на социализма. Най-впечатляваща е колекцията от близо 70 автомобила, но вниманието грабват и експонатите и артефакти, подредени тематично в десетки витрини. Атракция са и восъчните фигури.

Повече за случващото се около музея научваме от неговия създател Цветан Атанасов.

Ретро музей се превърна в любимо място за хора от всички възрасти. Какво е новото около развитието на тази наистина впечатляваща експозиция?

Увеличихме колите с близо 20. В тази златна мега колекция на ретро музея имаме вече почти 70 коли. Предстои да вкараме "Шкода Фелиция", кабриолет, от 1957 г. Имаше пет години реставрационни процеси по нея. Нямам търпение да я покажем. Но не са само автомобилите. Разраснахме се почти двойно при малките артефакти. Цигарите бяха около 1100 кутии, сега са близо 2000.

Трудно ли обогатявате колекцията и срещате ли подкрепа от хората в тази насока

Като цяло ние имаме един склад, който е като втори ни музей. Имаме толкова много неща, които сме купували и издирвали... Има и много хора, които ни подаряват. Получаваме понякога обаче и безумни предложения. Обаждат ни се за неща, които не струват и един лев. Скоро ми се обади човек, намерил два прожектора, пусна ми ги на снимки и ми поиска 300 лева. Друг - намерил стар Москвич в гаража на дядо си, чул, че купуваме коли, обади ни се и поиска 20 000 лв. А той за него и 200 лв. на скрап не може да вземе. Аз съм купувал много скъпи автомобили, но говоря за чисто нови автомобили. Имам "Жигула" на 200 км, друга - на 1000. Имам няколко коли от различните марки на 1000 км. Това е такава тема.... Ако в България някой чака да му подаряват... Но имаме и истински фенове, които наистина ни помагат.

Автомобилите навремето бяха като част от семейството на хората. Те имаха такъв статут. За кола се чакаше с години. Това беше лукс, не е като сега - аз не познавам семейство да няма няколко коли, но навремето да имаш автомобил си беше лукс. Затова българинът има едно изконно чувство да пази, вещоман е. Той нищо не изхвърля - дори да прави ремонт, прибира всичко в мазата, на тавана. Това ни улеснява много. Виждал съм наистина страхотни неща по гаражите на хората.

Работата по кой автомобил отне най-много време, преди да бъде показан в музея

Най-трудна реставрация бе на ГАЗ 67, 43-та година. Това е военния модел, който имаме тук. Правим втори в момента. Вече 5-6 години сме с него, там примерно търсим оригинални джанти. Търсихме една джантичка около година. Много е трудно да се намерят такива детайли от автомобили, които са от военно време, буквално. Търсим ги в Русия, имаме наши агенти там, с които работим. Разбира се, срещу заплащане. Друг е въпросът, че има случаи, в които съм пращал пари и нищо не е идвало. С Русия се работи така - първо пращаш парите, след това  чакаш стоката, ако дойде, евентуално. Рискувал съм в началото много, но сега имам приятели, съмишленици, ретро колеги, които ми свалят шапка. Аз видях техните музеи.

Какви са впечатленията ти и правиш ли някакво сравнение между тях и българския Ретро музей?

Видях "великия" музей, който е направил Лужков. Жена му има 2-3 млрд. долара, една от най-богатите жени в световен мащаб, Направили са общински музей, горе-долу около 5 декара, моят е 4 дка, имат доста повече коли - около 280. Всичките им автомобили там обаче ги имам в склада си - аз имам още около стотина коли. Коли, по които въобще не е пипано нищо. Видях „Волга“ с джанти от „Мерцедес“, волани от други коли... Абсолютно пародии. Пълно с ръжда! В Москва!? Не можех да повярвам. Говорим за великата Москва, милиардерския град. И ние ги бием! Трябва да осъзнаем какво бижу имаме в България. Аз имам покани в целия свят да го преместя музея, имам предложения и за продажба. Навсякъде съм виждал музеи, но ги бием страшно много. Не виждам някой някъде да ни се опре дори и на милиметър. Може да се сложат автомобили и да си направиш вехтошарница, но това не е музей. При нас мъжете, например, се впечатляват не толкова от автомобилите, а от тяхното състояние. Понякога ме питат дали тези коли са истински. Веднъж дори ме попитаха дали не са восъчни. Няма такъв комплимент! Нещо друго - няма никъде в света музей, дори със западни коли, с огледала под тях. Такъв няма в света!

Българският Ретро музей в действителност вече е емблематично място...

Колекционерите сме луди хора. Филип Киркоров ни посети и беше впечатлен, не можеше да повярва какво съм направил. Това каза и той: "Лудите хора движат света". Казал го е и Вазов: "Лудите, лудите... те да са живи". В добрия смисъл на думата "луди". Ако няма капка лудост, такава колекция кой как и по какъв начин ще я събере? Изпитвам голяма любов към колекционерството, към тези ретро неща. За мен това са артефакти. В един момент, след като отворих Ретро музея, думата ретро стана интересна за всички в България. Вече има ретро паради в много градове и села. Всичко живо се запали по тази тема. Вижте рекламите дори - има ретро бира, ретро кашкавали, ретро музика... Променихме цялата психология на хората, Разпалихме искрата с този музей! Никой не се сещаше за тези автомобили и че въобще има нещо ценно в гаража.

Това е така, няма спор. А спомняш ли си за някой куриозен случай около откриването на тези артефакти, свързан с Плевен?

Имаме фрапантен случай от едно плевенско село. В началото като купувахме автомобили, обадиха ми се от един скрап в София и ми казаха: „Дойде нещо, което просто не можем да повярваме, че хората искат да изхвърлят“. „Москвич“ на 1400 км. Чисто нов! Жената, от някакво плевенско село, починал баща й, тя в София, прибира се в родната къща, отваря гаража, и вижда на татко си москвича... Въобще не се поинтересувала, да го погледне... Слава Богу, спасихме го. В музея е този "Москвич" сега, претърпя освежителна реставрация. Сега скоро бях в Трявна, показаха ми една "Волга 24". Хубава е, мисля, че е за нашия музей, но хората обявиха много фрапираща цена. Вече почти няма някой да се заблуждава да продава такъв автомобил в рамките до 1000 лева примерно. Това нещо го предизвикахме ние. Сега като се налага да купувам скъп автомобил - аз го предизвиках сам срещу себе си това нещо, с отварянето на този музей. Цялата тази ретро мания дойде от нас.

От друго плевенско село, от една баба, купихме трабант на 15 000 км. С много болка ни го продадоха, със спомени за колата... Отивайки там, нямаше къде да спя и бабата ме покани да нощувам у тях. Вечерта обаче дойдоха комшийки и си говорихме. Бяха много сладки като ми разказваха за техния живот, но и се оплакваха от случващото се сега и как живеели в страх от цигански набези, как ги грабят... Това е другата трагична тема на нашата действителност, която кара хората като дойдат в нашия музей, да си спомнят за младостта и спокойствието, което са имали навремето.

Расте ли интересът от страна на туристите?

Пето лято функционираме. Огромен е интересът! Слава Богу, че Варна е туристически град и всяка година имаме огромен поток от туристи, особено от юли до август - тогава не можем да се разминем в музея. Станахме като визитната картичка на Варна. А и цифрите ни като годишна посещаемост са много сериозни.

А около Музей "Восъчни фигури" какво се случва?

Развиваме и восъчните фигури, да. Отворихме с 27-28 фигури, които бяха в ретро темата, но в един момент започнахме да правим и холивудски фигури, всякакви. Сега направихме Ричърд Гиър и Джулия Робъртс. Работим и по Антъни Хопкинс, а скоро ще покажем Майкъл Джексън. Правим и Антъни Джошуа. Направихме и Кубрат Пулев. Не знам дали ще се срещнат на ринга, но при нас ще се срещнат при всички положения и мач ще има много скоро. Правиме Павароти, Лаура Кьовеши, защото имаме голям поток от румънски туристи. Организираме турнета там. Разработили сме добра реклама, направихме много румънски популярни имена. Но това вече е отделен музей, втори музей. Няма нищо общо с Ретро музей.

Имаше критики защо сме направили Криско, но той е едно от най-добрите ни попадения. Майка му не можа да го познае от две снимки, които й показахме - не можа да познае на коя е Криско и на коя - фигурата му. Самият Криско беше поразен от това. Той е страхотно попадение за децата, аз не очаквам да го харесва някой 50-60 годишен, но тийнейджърите се снимат постоянно с него и може би най-сниманата фигура е на това момче. Това е друг музей, патентован е, с него ходим на турнета, канят ни в Пловдив, канят ни и в Плевен. В София бяхме два пъти. Този музей сериозно се развива.

Емил Димитров, обичан плевенчанин, е част от фигурите…

Филип Киркоров и един велик плевенчанин, какъвто е Емил Димитров, се срещнаха при нас наскоро. Срещата бе поразителна! Филип Киркоров е пял "Моя страна, моя България. Настръхна, развълнува се, след като го видя. Видя се емоцията му, но запази самообладание. Най-много стоя при Емил Димитров. А може би трябва да направим восъчна фигура и на Пламен Гетов? Един велик футболист и емблема на Плевен.

Как стои въпросът с цената на билетите?

10 лева е входът за възрастни. За пенсионерите - 5 лева, студенти и младежи до 18 години - 5 лева. За деца до 6 години - безплатно. Нека отбележим, че една кутия цигари струва 5,40 лв. Не знам защо ни дамгосаха, че сме скъп музей? Няма такова нещо.

Сигурен съм, че работата ти отнема много време, нерви, пари, но ти носи и удоволетворение…

Шест книги със суперлативи от посетители са изписани и няма една критика! Съвсем откровено го заявявам - преди появата на "Ретро музей", думата музей беше скучна дума. Хората си представяха една гробна обстановка, мъртвешка тишина, сивота и неприветливост. На кой му се ходеше на музей? Нашият музей е ансамбъл, както се изрази Мира Добева преди време. В него хората виждат своите детски години, спомени, а ако са по-млади - виждат живота на техните родители. Едно страхотно емоционално изживяване, с озвучена зала, музика... Виждаш восъчните фигури на Емил Димитров и Лили Иванова и чуваш техните песни - няма как да не се развълнуваш.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета