Казармена носталгия: Кой разплакваше плевенските поделения?

Кирил Котрулев никога няма да забрави войниците, плачещи заради "Батальонът се строява" и "Как тихичко си капеха листата"

През 90-те години на миналия век дуeт "Южен вятър" посещава редовно плевенския регион. Тези времена музикантите няма забравят никога, защото всяко тяхно посещение и участие при войниците се превръща в истински празник и повод за неописуеми настроения и неспирни веселия. Няма да забравят и веселите, и същевременно разплакани мъжки лица по време на концертите си, породени от изпълненията и посланията на техните песни.

И до днес Кирил Котрулев не може да забрави сълзите в очите на младите момчета в Плевен току-що отслужили своята казарма, и сълзите в очите на онези, които се заклеват и тепърва очакват "страшното", гледайки за сбогом плачещите отсреща момичета, които обещават да ги дочакат...

Дуетът, съставен от брат и сестра, е оставил трайни следи в съзнанието на всички, които са останали с войнишки спомени от 90-те години на миналия век. Всъщност, „Батальонът се строява” не е единственият войнишки хит на дуото, те се гордеят още с парчетата „Повиквателна получих“ или така наречената „Батальона 2″, „Войник отивам“, „Как тихичко си капеха листата“ и „Батальона 3″.

"Не е тайна че песента "Батальонът се строява” не съм я измислил аз, просто имах шанса да я изпея пръв или казано с други думи - попаднах в точното време на точното място. Това е самата истина. Влизайки в казармата, аз чувах всяка Божа вечер песента акапелно в изпълнение на старите войници. Направи ми огромно впечaтление настроението и еуфорията, която тя създаваше. И когато дойде моят ред да се уволня, като подарък за мен и за целия уволняващ се набор, реших да аранжирам, изпея и пусна песента в местния ефир. Е, попромених в известна степен оригиналния текст, който звучеше малко вулгарно и нямаше как да се изпее публично, но мелодията си остана същата както се пееше там. А, да си призная честно, тогава и представа си нямах, че тя е на група "Омега". Мислех си, че както текста така и музиката, са дело на войнишкия фолклор. Песента се завъртя по местното радио, стана хит на деня, след което хит на седмицата и хит на месеца. Не спираше да се върти.", разказва Кирил Котрулев.

Той и сестра му Величка продължават да обикалят България, да пеят вечните си хитове и да виждат онези лица, които са разплаквали преди години. Тези, същите лица, отново плачат. Но този път от носталгия по романтичните казармени времена... Защото казармата днес е спомен на няколко поколения мъже и от нея са останали хиляди приятелства до гроб.