Пролетната флора на "Кайлъка" през погледа на Вацлав Стрибърни - pleven.utre.bg

Пролетната флора на "Кайлъка" през погледа на Вацлав Стрибърни

01 април 2020, 11:05 | plevenutre.bg
  • Снимка:
    plevenutre.bg

Той бил един от чешките учени, които намерили възможност в България да осъществят образователната си мисия

Венцеслав (Вацлав) Стрибърни бил един от чешките учени, които намерили възможност в България да осъществят образователната си мисия. Баща му Вацлав Стрибърни бил ботаник, учител и градинар, основоположник на южнобългарското овощарство, зеленчукопроизводство, пчеларство и паркоустройство. През 1883 г. той бил поканен от директора на Източна Румелия за учител в Земеделското училище в Садово, където работил в продължение на 37 години. Големият му син Венцеслав тръгнал по неговите стъпки. Той бил преподавател и директор в Плевенското лозаро-винарско училище, автор на десетки научни трудове, учебници и ръководства по овощарство. Един от основателите на Ловният музей в Плевен през 1923 г., първия по рода си в България. Член на редакционния комитет на излизалото в Плевен списание „Лозарски преглед“ през периода 1930 – 1937 г. Бил уважавана от плевенското гражданство личност и често публикувал статии в местния печат. Още през 1920 г. поставил въпроса за превръщането на местността "Кайлъка" в народен парк. В брой 2 на двуседмичния лист "Мизия" от 22 април 1922 г. излязла негова статия под заглавие „Пролетната флора в "Кайлъка". Oще тогава, през 20-те години, В. Стрибърни оценил "Кайлъка" като място с удивително природно богатство от растителни видове, той написал „….. едничко най-красиво място“.

Привлечени от природните дадености плевенчани често посещавали през пролетните и летните месеци местността "Кайлъка". В статията си В. Стрибърни обръщал внимание на пролетния цъфтеж на растенията и направил опит да ги систематизира. Първо забелязал драката (paliurus aculeatus Lam), която се срещала в изобилие. В нейните трънливи обятия се пазили красиви цветя. От най-ранна пролет цъфтял кукуряка, благоуханната теменуга и сгушени до самата земя белите цветчета на гарванския лук. Отдалече личали лъскаво-зелените стреловидни листа на змийското грозде и тук там се виела със своите лазурни сини цветчета дивата зеленика. По скалите, които обграждат долината се виждало едно растение със сребристо-бели листа и златисто-жълти цветове, наречено "Alyssum orientale“. Красивият люляк цъфтял в разнообразни форми, с пъстър колорит и форма на листата. Колкото по-далеч от града, толкова по-голямо изобилие от видове. До пещерата на мястото на изсечения лещак от земята се показвала разнообразна растителност. На първо място синчеца и оригиналните петльови гащи (лисичина). В околния храсталак се забелязвали габъра, леската, цъфналата дива калина, красивата клокочка, чийто нежни снежно-бели гроздовидно наредени цветчета впоследствие давали твърди и вкусни ядки. От напълно узрелите плодове се приготвяли светогорските калугерски броеници. Сред храстовидните се срещал същинския дрян и два вида чашкодрян – европейски и брадавичест. Обикновеният чашкодрян намирал приложение в обущарството – за обущарски клечки за подметки. Не могъл да пропусне и косматата козя детелина – красив декоративен полухраст, който имал жълти цветове, подобни на салкъма.

Той успял да систематизира повече от 150 вида, числящи се към 40 ботанически фамилии. Както сам казвал в статията си В. Стрибърни „… трудно може да се опише всичко от общия кайлъшки букет“.

Венцеслав (Вацлав) Стрибърни

Автор: Пепа Митева,  гл. специалист в отдел „Държавен архив” – Плевен



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета