За свикване на Велико народно събрание са нужни 160 гласа, това би било VIII ВНС - pleven.utre.bg

За свикване на Велико народно събрание са нужни 160 гласа, това би било VIII ВНС

14 август 2020, 16:26 | plevenutre.bg
  • Снимка:
    МС

Седем пъти в българската история е било свиквано Велико народно събрание

Седем пъти в българската история е било свиквано Велико народно събрание. Първото ВНС, председателствано от екзарх Антим I, заседава в зората на Освобождението. То се събира, за да приеме Търновската конституция и да избере германския принц Александър Батенберг за първи български княз.

I ВНС заседава във Велико Търново между 17 април до 26 юни 1879 г.

Само 2 години по-късно в Свищов се събира ново ВНС, което по искане на княза суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, който трябва да позволи на Батенберг извънредни права за 7 години.

Князът не успява да изкара и седемте години и е принуден на абдикира по-рано. От 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. заседава III Велико народно събрание, чиято задача е да намери нов княз. Избран е принц Валдемар Датски, но той не пожелава да заеме поста. Вторият избор се спира на германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.

В бурните следосвобожденски години ВНС се събира за четвърти път през май 1893 г. Целта на поредното свикване е нанасяне на корекции в определени текстове на Търновската конституция, намалява се броят на депутатите, които продължават се определят като процент от населението. Обръщението към монарха от „Светлост“ за княза и „Сиятелство“ за принца става „Царски височества“

V ВНС се събира в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. То официално дава на княз Фердинанд титлата „цар“ и му предоставя допълнителни външнополитически пълномощия. 5-годишният мандат на парламента става 4 години – колкото е и сега.

След това в продължение на 35 години не се появява необходимост от заседание на ВНС. Междувременно страната ни преминава през две Балкански войни, две Световни войни и три национални катастрофи.

След края на Втората световна война България е хвърлена в ръцете на Москва, а след подписването Парижкия мирен договор в страната е въведена тоталитарна комунистическа система на държавно управление.

От 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. в София заседава VI-то Велико народно събрание. То в нарушение на Търновската конституция разработва изцяло нов основен закон. В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.

Едва 40 години след края му се свиква ново ВНС. То се събира след падането на комунистическия режим и е доминирано отново от БКП/БСП. Заседава в София от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. с председател акад. Николай Тодоров.

През лятото на 1991 е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико народно събрание се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и Конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд.

Три десетилетия по-късно в обществото изглежда отново е назрял моментът за „ремонт“ на основния закон. За да бъде свикано VIII ВНС обаче ще са нужни гласовете на 2/3 от народните представители в настоящия парламент – т.е. 160 депутати.

„На основание член 87, алинея 1 от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България. Предлагам свикването на Велико Народно събрание“, обяви в днешната си реч премиерът Бойко Борисов.

Според действащата Конституция следващото ВНС би се състояло от 400 народни представители, избрани по общия ред.

Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.

Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.

Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

Източник: tribune.bg



Коментари (1)

Потребител
Косе Босе
РУНДьО СЕ НАСРА!
14 август, 19:13 ч.

Добави коментар

* Задължителни полета