Без официален ритуал за 143-годишнината от Третия щурм за превземането на Плевен

Причината - епидемичната обстановка

 На 11 септември 2020 г. се навършват 143 години от Третия щурм за превземането на Плевен по време на Руско-турската война 1877–1878 г. и Плевенската епопея – 11 и 12 септември 1877 година. Традиционните панихида и официален ритуал тази година няма да се състоят, поради невъзможността да се спазят изцяло мерките, свързани с удължената извънредна епидемична обстановка заради разпространението на COVID-19.

Представители на институции, политически партии, организации, съюзи и признателни граждани могат да почетат паметта на загиналите за Освобождението на Плевен воини с поднасяне на венци и цветя пред Костницата в Скобелев парк музей през целия ден на 11 септември.

Третият щурм за освобождението на Плевен се провежда в деня на Св. Александър Невски – покровител на руския император, с надежда за победа. Сраженията започват след интензивна четиридневна артилерийска подготовка, при крайно неблагоприятни атмосферни условия – проливен дъжд и гъста мъгла.

Бойните действия се водят на три участъка – Източен, Централен и Южен, при съотношение на силите – 84-хилядна руско-румънска армия срещу 35-хилядна турска армия, заела отлични отбранителни позиции и добре въоръжена.

На изток при с. Гривица, след три самостоятелни атаки, румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка, овладяват един от най-силните опорни пунктове на турската армия. В боевете румънците дават 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, оттогава носи името „Кървавия” редут.

На централния участък при село Радишево частите на Четвърти корпус атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността – Омар бей табия. Въпреки волята за победа, настъплението завършва с неуспех. Убити и ранени са 4 500 руски войници и офицери.

Най-успешни, но и най-кръвопролитни, са сраженията на Южния участък при Зелените възвишения, където 13-хиляден отряд под командването на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев, превзема ключовите турски позиции - редутите Кованлък и Исса ага. Застрашил сърцето на турската отбрана, само на крачка от победата, но неполучил подкрепление, след 30-часов неравен бой ген. Скобелев отстъпва по заповед на руското командване. Убити и ранени са 6 500 войници и офицери. В народната памет бившето бойно поле остава с името „Мъртва долина”.