Законопроектът за ВиК запазва социалната поносимост на цената на услугите - pleven.utre.bg

Законопроектът за ВиК запазва социалната поносимост на цената на услугите

28 октомври 2020, 06:48 | plevenutre.bg
  • Снимка:
    МРРБ

Той предлага нов концептуален подход в някои от политиките за развитие на отрасъл ВиK

Запазване на социалната поносимост на цената на услугите, както и на публичния характер на активите, предвижда изготвеният от Министерството на регионалното развитие и благоустройството проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Той предлага нов концептуален подход в някои от политиките за развитие на отрасъл ВиК. Публикуван е за широко обществено обсъждане, като постъпилите предложения ще бъдат разгледани и внимателно анализирани, с цел постигане на балансирано и устойчиво уреждане на обществените отношения в сектора.

Проектът разглежда въпросите, свързани с политиката за развитие на отрасъла, собствеността на ВиК системите и съоръженията, дейностите и отговорностите на собствениците на публична ВиК инфраструктура и на ВиК операторите при управлението и развитието ѝ. С нормативния акт ще бъдат уредени въпроси като създаването на условия за планиране на развитието на ВиК системите, изискванията при проектирането и изграждането им, както и вещните права.

Законопроектът предвижда, че социалната поносимост на цената на ВиК услугите е налице, когато стойността им, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област. Данните за доходите на домакинствата се получават от НСИ. За различните области прагът ще бъде различен, тъй като и доходите са различни.

Съгласно предлагания проект 28-те обособени територии на предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите в страната ще съвпадат със съществуващите административни области с цел постигане на икономия от мащаба при предоставяне на услугите и по-висока ефективност при социално поносими цени.

Въвежда се изискването във всяка обособена територия да има по един ВиК оператор. Сега консолидирането на ВиК операторите е на доброволен принцип и все още на териториите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч има общини, които отказват да членуват в областната асоциация по ВиК, като по този начин запазват фрагментираното предоставяне на услуги. Част от малките дружества не успяват да акумулират нужните средства за покриване на оперативните си разходи и да правят инвестиции. Тъй като не изпълняват условията за регионален подход на стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК инфраструктурата и предоставяне на ВиК услугите, те нямат достъп и до средствата по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С окрупняването на дружествата ще се реши проблемът с осигуряване на квалифициран персонал, ще се създадат по-добри условия за инвестиции, включително достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура и нови технологии.

Детайлно се регламентират отношенията между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите. Асоциациите по водоснабдяване и канализация управляват ВиК системите, които са публична собственост на държавата и общините на територията на съответната административна област. Асоциациите вземат решение за сключване на договор с ВиК оператор, който експлоатира мрежата и предоставя услуги. От своя страна ВиК операторът изготвя петгодишен бизнес план, който се съгласува с асоциацията и се одобрява от водния регулатор.

Досега договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК дружествата бяха 15-годишни. Новият закон предвижда удължаването им на 30 години. Това е във връзка с големите проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, които дружествата реализират и за които е нужен по-дълъг период на възвръщаемост на инвестициите.

Създава се нов регулаторен орган – Комисия за регулиране на ВиК услугите, която ще регулира качеството на ВиК услугите и ще одобрява цените и бизнес плановете на ВиК операторите. Досега това бе функция на КЕВР, от която ще се отдели новата комисия. Целта е да се намалят времето и процедурите за приемане на новите бизнес-планове и цени през следващите регулаторни периоди.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие по смисъла на Закона за публичните предприятие ще се упражняват от „Българския ВиК холдинг“ ЕАД. Той ще подпомага оздравяването на ВиК операторите, така че да могат да предоставят качествени услуги на потребителите. Инвестициите във ВиК инфраструктура ще бъдат една от основните му задачи. Ще се строят довеждащи водопроводи, както и други активи публична държавна собственост.

Предвидени са и редица санкции. От 2000 до 10 000 лв. ще е глобата за физически или юридически лица, които експлоатират или изграждат ВиК системи без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания, предвижда още проектът.

Един от сериозните проблеми в отрасъл ВиК са т. нар. търговски загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други.

За да се ограничат лошите практики, новият закон предвижда санкция от 500 до 5000 лв., ако се установи, че потребителят е повредил ВиК мрежата или е нарушил правилната й експлоатация. А ако не се изпълняват предписанията на контролните органи, санкцията е от 1000 до 5000 лв. Когато нарушенията в експлоатацията на ВиК системите са при строителни дейности, глобата е от 10 000 до 25 000 лв.

Включени са и механизми за подобряване на събираемостта от гражданите и фирмите. Вземанията на ВиК дружествата към 31 декември 2019 г. са близо 131 млн. лв. В тази сума влизат вземания от клиенти, включително съдебни, както и от други контрагенти свързани с дейността на дружествата. Несъбраните вземания от клиенти по основната дейност на операторите по предоставяне на ВиК услуги са 89 млн. лв. Тук се включват вземанията от населението, промишлеността и обществения сектор. Задълженията на битовите абонати в цялата страна са близо 55 млн. лв.

Предвижда се потребителите - неизправни длъжници, да носят отговорност за задълженията си, като ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението. Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление, а не на искова молба и цели да бъдат събрани вземанията по бърз и опростен ред.

Законопроектът и мотивите към него могат да бъдат намерени в секция „Проекти на нормативни актове“ на интернет страницата на МРРБ и в Портала за обществени консултации.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета