Тази вечер небето сънува
добри хвърчила...
Омръзна му сивата облачна дреха –
затова я разкъса
и потече по нашите мигли
неземна вода –
като късна любов –
ненаситна и страстна, и къса...

Тя изми всички маски –
с прозрачни и властни ръце,
цветовете им шарени бавно
се стекоха в локвите
и застанахме с теб пред страха си
с открито лице,
и страхът се смали –
стана дребен и смешен, и мокър...

Като тежко причастие с теб
ще изпием дъжда,
ще отлеем по чаша любов
за душите на мъртвите
и след цялата горест
на тази небесна вода
ще дочакаме първия сняг...
И ще бъдем безсмъртни.

Весела Димова
14.11.2020 г.

Посвещавам това стихотворение на паметта на моя колега и приятел, доц. д-р Йордан Узунангелов... Спечелил толкова битки, днес той изгуби последната - тази с COVID-19... Светъл да е пътят му към небесата!