"Не пия никакви лекарства, нищо не ме боли", споделя дядо Иван

Историята на Иван Главанов от с. Гиген започва в далечната 1920 година на 8 октомври. Ражда се преждевременно – в седми месец и предвид тежките битови условията и липсата на медицинска грижа в онези времена, не е регистриран веднага. Това се случва едва на следващата година през май. Първите си месеци живот прекарва в ръкав от овчи кожух, на топло край огнището. Борбеното пеленаче не само, че оцелява, ами и израства здрав и силен мъж, та до стогодишен дядо.

"Столетникът ни посреща пременен в костюм, както сам се шегува: „Като барон!“. С Дядо Иван и децата му – Венцислав и Павлина разговаряме за живота, за радостите, за трудностите, за тайните рецепти за дълголетие", разказват от пресцентъра на Община Гулянци.

През целия си живот, от крехка възраст дядо Иван се е трудил. Хванал ралото за първи път едва седемгодишен. Оттогава, та съвсем доскоро, не е спирал да работи – на нивата, в лозята, в гвардейския полк, на работа в мината, в големия двор, за който доскоро сам се грижел… Дори обедните си дремки е изкарвал навън под сянката на асмите. Смята, че това го е крепило здрав толкова години, както и каничката червено вино – ежедневно, но по малко и само истинско, домашно. "Никога не сме го виждали да прекали.", споделят децата му – „Виж за работата не може да се каже същото, с нея е прекалявал неведнъж. Докато можеше правеше присад лози, така го знаят и в село – дядо Иван лозаря. Бил е и миньор, работил е и в ТКЗС-то… На близо 80 години се хвана и покрив да прави“.

Последните година-две вече не го държат краката, но иначе е в добро здраве, кръвното му е отлично, никога не говори за болести и за смъртта, разказват още Павлина и Венци. "Не пия никакви лекарства, нищо не ме боли.", споделя дядо Иван. Много обича баница и сладкиши, само от винцето се е отказал. Щастлив е, че край него са децата му. Често посреща и внуците – Ивайло, Петьо и Полина и правнуците – Максим, Камен, Явора, Ивайло и Дара.

През месец май дядо Иван отпразнува 100-годишен юбилей с любимите си хора. Тогава му гостуваха кметът на общината Лъчезар Яков и кметът на село Гиген Красимир Първанов, с който са дългогодишни приятели. "Винаги, когато имах работа край църквата и докато беше на крака, дядо Иван идваше при мен, присядаше и си говорехме докато приключа.“, разказва за приятелството им Красимир Първанов и допълва: "Борбен човек е – от ръкава на овчия кожух, та до 100-годишния си юбилей! Да го държи Господ още дълги години!“. От кметовете дядо Иван получи цветя и подаръци, а той от своя страна ги покани и на следващия си рожден ден. Пожелаваме на столетника да среща още много празници, обграден от обичта, уважението и грижата на децата си, внуците и правнуците!