Чудноватите кътчета край село Горталово (Снимки)

Чернелка, Горталовската пещера, скалата Цепен камък, Момина пещера и Повъртеника са малка част от красотата на местността

Горталово е село в Северна България. Намира се в община Плевен, Област Плевен и е на 15 км югоизточно от града, разположен на река Чернелка. Селото носи името на майор Горталов, руски военен от Руско-турската Освободителна война, преминал през селото. Старото му име е Карагуй.

Между Горталово и съседното село Къртожабене, по течението на реката, се намира лесопарк Чернелка. В лесопарка има екопътека, много скални образувания, извори и други. Местността често е посещавана от плевенчани.

Тръгвайки от Горталово в посока към Къртожабене надолу по река Чернелка, още в самото село, ще се види на десния скат на каньона Горталовската пещера, в която има постройка. След това, пак отдясно, е скалната колона Мечока, при която е имало праисторическо селище, а двете пещери наблизо са ползвани като скални църкви до към средата на 19 век. Следва чудноватата скала Цепен камък. Легендата разказва, че тук Крали Марко се бил 3 дни и 3 нощи с арапина Муса Кесаджия, след която арапина избягал позорно. В яда си Крали Марко замахнал със свойта сабя дамаскиня и разцепил скалата на две.

На източния бряг се вижда и вековно дърво. Там е разположена Момината пещера. Над нея е Градището. На западния бряг има остатъци от римския път от Никополис ад Иструм - Сердика. Пътя минавал край село Карагуй (Горталово), Крушовица, Садовец. Слизал в каньона близо до Капчука и излизал от запад при Върли дол. Горе на западния скат е Вълчи чукар. Над него се намира извора Аладжанската пещ - 1088 м.

Повъртеника е кладенец, използван от защитниците на Латинското градище и възникналия по-късно християнски манастир. Входа му е на платото в края на нивата. Той е във формата на фуния. Минава се през тесен хоризонтален процеп и се стига до отвес като геран. На дъното му започва лабиринт. Има и подземна река, която захранва извора Баба Радица. Близо до този извор е Черната пещ - 20 м. Пак от ляво, но по-надолу, е Царева дупка - 27 м. Легендата е, че самия цар Иван Шишман е наредил пещерата да се оборудва като наблюдателница от която да се оглежда каньона. Тя е на височина 10 м. в скалите и вътре има каменна маса.

Наблизо е имало и скален манастир. Минава се край останки от римски стълби вдясно. По тях се излиза от долината. Натам се стига при хижа Капчука, а срещу нея през реката вдясно е малката едноименна пещеричка - 18 м. Водата от нея е хваната и захранва хижата. След хижата вдясно пак има римски стълби и път, който извежда от долината. От там има хубав изглед към другото Латинско градище. Това укрепление е било изградено върху един меандър на реката и е естествено защитено от почти всички страни. От юг има дълбок и тесен дол, в който има пещера. Тя е доста разкопана. Горе на калето се виждат останки от кула, стени, тухли, керамика. Откривани са и латински надписи.