Православната църква отбелязва Св. Софроний Врачански

Поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен

Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период -„Кириакодромион, сиреч Неделник“, „Неделное евангелское толкование“, „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век. Сборниците имат и историческо значение — с тях поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен.

Неизвестна е датата на смъртта на Софроний - датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г. Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.