Турци основали плевенското село Катерица по време на робството

След освобождаването на България от турско робство на мястото на напусналите турци се заселват българи

Катерица е едно от плевенските села с богата и любопитна история. Дори жителите се шегуват, че това е "селото, което помни корените си". Археологически разкопки са доказали съществуването на антично селище, датиращо от старогръцкия период. През Средновековието е било известно още като Мезра Катарица - "Разрушена"/"Катари" - последователи на поп Богомил. Селото е разположено на северния склон на малката естествена котловина, през която протича рекичка, наричана от местното население “Варата“.

От възникване на селото до наши дни името му е останало едно и също и непроменено – с. Катерица. Произходът на името идва от епохата на турското робство, когато група турци – татари се заселили на южния склон на котловината. Те направили дълбоко впечaтление на местното население понеже дошли с катъри, които носели цялата им покъщнина. Установявайки се в построени от тях землянки, те се отдали на занаят /независимо какъв/, с чиито произведения търгували с околните български села. Околното българско население наричало населението им с прозвище “махалата на катърлиите “, хората използващи в бита си животни катъри. След известно време тази група заселници напуснала населеното място, обаче името му останало. С течение на времето се заселили няколко десетки турски семейства, които обработвали селската земя. След освобождаването на България от турско робство на мястото на напусналите турци се заселили българи, които не само оформили лика на селището, но и неговия чисто български състав. Поради неправилно изговаряне и търсещи благозвучие на името на своето село, то претърпяло редица промени: Катърлии, Катърица, Катарица и най-после Катерица.

Още с възникване на селото са се обособили три махали, които са Горна, намираща се в западната част, Средна и Долна в източния край. Селото е имало над 100 къщи и е имало 500 жители. Чрез влизането на окръжния център на 9 септември 1944 г., жителите обаче започнали да намаляват, тъй като се насочвали към окръжния център, където да търсят работа и реализация.

И до ден-днешен, на 24 май, жителите провеждат ежегоден събор на селото. Разсадник на културата е основаното през 1927 г. читалище “ Просвета “. Под грижите на читалището са израснали много самодейци, допринесли за културния отдих. През 1950 г. в селото е учредено трудово кооперативно земеделско стопанство. Голяма културна придобивка е било и пускането за първи път електрическата енергия. Задоволството от този факт населението дори изразило с голям масов митинг на 8 май 1952 г.

На 22 ноември 1957 г. било ознаменувано още едно събитие – пуснат е първия автобус, който занапред ежедневно обслужва жителите на селото до окръжния град Плевен.

В сградата на училището на 27 юни 2006 г. пък бе открит еднографски музей и паметна плоча на един от дългогодишните учители в с. Катерица Стефан Петров Бошнаков, обичан и уважаван от всички жители на селото.

Едно от последните значими събития в Катерица е построеният през 2006г. параклис.

В момента жителите са около стотина и както много други села, обезлюдяването е процес, който трудно ще бъде прекъснат. Въпреки това, селото е оставило завинаги своята трайна диря в историята.