Когато използваш лостовете на институцията, за да се гавриш с успелия и талантливия, е време да се замислиш за собствените си комплекси и неуспехи

Мария Лалева, продуцент и сценарист на филмовата продукция "Роза Дамасцена", в която участва и актьорът Веселин Плачков, излезе с емоционален коментар относно раздялата му с Плевенския театър. Припомняме, че след наша публикация темата доведе до сериозни обществени реакции. Публикуваме мнението на Мария Лалева без редакция.

"Залисани напоследък в драмата на това как и кого едно творение на пластичната хирургия е убило със задника си, кой ще е кандидат за президент на която и да било политическа формация, доказала управленското си безсилие и липсата си на елементарна тъждественост с националните си корени и принадлежност през последните двадесет и повече години, пропускаме един не дотам тих, но много сериозен скандал, разтърсващ Плевен. Защо водещият актьор от Плевенския театър Веселин Плачков е напуснал театъра? „Защо“ е въпросът в конкретния случай. Уволнен или принуден да напусне? Градът чака отговора на всяка от страните. Игра на нерви и тактики. Кой ще се произнесе пръв - директорът или актьорът. Който се изкаже пръв, ще постави опонента в неизгодния обяснителен режим. Все пак, начетени човеци са се заиграли, чели са минимум Макиавели. И е предизборно. (То, комай, все сме предизборно. Следизборно, спечелелият е откровен башибозук по тези земи. И не е смешно.)

Мога да говоря като приятел на Весо. Не защото приятелството е пристрастно по аксиома. И като действие. А защото като приятел, знам и прочетох подписаното от Директора на Плевенския театър разпределение на актьора за м. август, в което той трябва да се готви по осем часа на ден в сградата на театъра за участие в детско представление тип „Захарно петле“. Не подценявам захарното петле, но когато използваш лостовете на институцията, за да се гавриш с успелия и талантливия, е време да се замислиш за собствените си комплекси и неуспехи. За които Веселин Плачков не носи вина и отговорност.

Мога да говоря като човек, който вярва, че изкуството освен, че изразява автора, и възпитава. И провокира читателя или зрителя да открие себе си в него. Изкуството задава въпроси. Да задаваш въпроси е по-отговорната част от диалога. В театъра актьорът облича кожата на питащия. И поема отговорността на въпроса. Защо събличате кожата на този, който може да зададе въпроса по – добре от Вас, господин Директор? (Уважителната форма на обръщение, в случая, е просто уважение към формата, не към съдържанието.) Мога да говоря като продуцент и сценарист на филмова продукция „Роза Дамасцена“, в която Веселин Плачков играе главната роля. Точно ролята, в която в момента директорът на Плевенския театър го вкарва- битката между смелия и системата. Системата, с която той няма да сключи сделка. И да играе в захарното й петле. И няма да понесе унижението да го наказват за успеха и таланта му. Не от его. (То е територия на малките.) И не от звезден прах по крилата. (Завистта е градивна само, когато има граници.) А от чистата любов към Театъра и Изкуството. (Главните букви са от уважение.)

От целия този скандал ще запомня мълчанието на колегите му. Оглушително, удобно, оцеляващо мълчание...На актьорите от цялата гилдия. Но ще запомня гнева на хората на Плевен. И ще съм им благодарна за този гняв. Защото те наистина знаят, че Весо е част от тях. И иска да остане при тях. В името на нещо далеч по- голямо от това кой ще спечели тази битка. Нарича се обич. Нарича се вярност. (Преди време написах, че верността е качество на любовта.) Нарича се отговорност. Думи, които за хора като Весо имат смисъл и съдържание. Не събличайте кожата на актьора! По- голяма е от размера ви. (Без уважителна форма!)", Мария Лалева